Начова и други срещу България

Делото, водено с правната помощ на БХК, касае убийството на невъоръжени български граждани от ромски произход от военен полицай при опит за арест. Касае и неефективното разследване на убийството от властите и пропуска им да изследват данни за расистки мотив на извършилия убийството.

През 1996 г. Ангелов и Петков са призовани на задължителна военна служба в Строителни войски. По време на службата си двамата системно и самоволно напускат поделението без да имат право на отпуск. Поради тези им отклонения през същата 1996 г. са арестувани и осъдени на лишаване от свобода. На 15 юли 1996 г. двамата бягат от строителен обект, на който работят, докато са лишени от свобода. Нито един от тях не е въоръжен.

На 19 юли 1996 г. командващият на военно-полицейското управление във Враца изпраща четирима полицейски служители да арестуват двамата мъже. Поне двама от изпратените служители познават Ангелов и Петков. Командващият указва на служителите да носят „в съответствие с правилника“ пистолети, автоматични пушки и бронирани жилетки.

Когато полицаите пристигат на мястото, където се укриват двамата мъже, последните правят опит да избягат. Един от полицейските служители — майор Г., им отправя предупреждение, че ще стреля, ако не спрат, след което ги застрелва с автоматичната си пушка.

Очевидци твърдят, че майор Г. използва расистки обиди по време на опита за арест. Същият заплашва с пушката си очевидец с думите „мамка ви циганска“.

Досъдебно производство по повод убийството на двамата е образувано в същия ден. То приключва със заключението, че майор Г. е направил всичко по силите си да запази живота на двамата мъже. Следователят, разследващ случая заключава, че майор Г. е действал в съответствие с чл. 45 от Устава на Военна полиция и наказателното производство срещу него следва да бъде прекратено.

Жалбоподателите — преживелите близки на убитите — обжалват неуспешно пред националните власти. Впоследствие завеждат жалби пред ЕСПЧ.

На 26 февруари 2004 г. ЕСПЧ постановява решение, с което единодушно приема, че е налице нарушение на следните членове на Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ):

Член 2 в материален аспект — органите на държавата незаконно отнемат живота на двама души без да преценят съразмерността на използваната срещу невъоръжени и неагресивни бегълци сила;

Член 2 в процесуален аспект — разследването на убийствата е порочно, тъй като, наред с други дефекти, не включва каквато и да е преценка дали използваната сила отговаря на стандарта за „абсолютна необходимост“;

Член 14 във връзка с Член 2 в процесуален аспект — поради пропуска на властите да разследват евентуален расистки мотив в действията на полицейските служители, въпреки свидетелствата от очевидци за използвани расистки обиди от тяхна страна;
    
Член 14 във връзка с Член 2 в материален аспект — тъй като властите не са предложили задоволително обяснение, което да показва, че събитията не са били резултат от забранено дискриминационно отношение от страна на държавни служители.

На 06 юли 2005 г. Голямата камара на ЕСПЧ потвърждава решението на състава от 26 февруари 2004 г. с едно изключение — не намира нарушение на Член 14 във връзка с Член 2 от ЕКПЧ в материален аспект.