През последните години в България се развива активна кампания, насочена срещу гражданските организации. Различни говорители (някои от тях - също граждански организации), медии и дори предствители на публичните институции наричат представителите на НПО-сектора с различни епитети, в които вкарват негативен контекст - “соросоиди”, “грантаджии”, "джендъри" и др. БХК и други по-големи организации са били обекти на очернящи кампании, а през 2020 г. една от управляващите тогава партии дори поиска прекратяване на регистрацията на правозащитната организация. Активистите, работещи в неправителствените организации, в някои случаи са изложени на физически нападения, вербални нападки, тормоз и сплашване. Такива инциденти се случват както онлайн, така и извън интернет.
Всички тези атаки и кампании са опит за неправомерно ограничаване на свободата на сдружаване.
Свободата на сдружаване е основно човешко право. Тя е възможността на всички хора доброволно да се организират в колективи – да сформират сдружения, съдружия, дружества, съюзи, клубове по професионални или любителски интереси, съсловни, политически и неполитически организации със или без идеална цел, в частна полза или за обществено полезна дейност. Това право осигурява на всеки човек да се събира с други и заедно да изразяват, насърчават, преследват и защитават своите идеи.
Свободата на сдружаване е гарантирана в българската конституция и се ползва със защита в редица международноправни актове – чл. 44 от Конституция на Република България, чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 22 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 8 § 1 от Международния пакт за политически, социални и културни права.
Прояви на свободата на сдружаване са работническите съюзи, политическите партии, неправителствените организации, съсловните сдружения (напр. на лекарите, на учителите, на съдиите), сдружения с идеални цели (благотворителни), фондации, спортни и творчески клубове, научни и религиозни организации, застъпнически групи, частни социални клубове и др.
Всяка от посочените норми на вътрешното и международното право обаче предвижда определени ограничения, които допуска да се упражняват по отношение на това право.
Със закрила се ползва само мирното сдружаване. Няма закрила за сдружаването с цели, които не са мирни. Ето защо правовият ред не защитава свободата на сдружаване в организации, които създават военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Освен това ограничени са и организациите, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията. Тълкуването на това ограничение обаче е изключително тясно. Цели, насочени към сформиране на отделна нация в една държава чрез мирни и демократични средства не могат да бъдат основание за ограничаване на правото сдружаване. Ако например едно сдружение отстоява малцинствено самосъзнание, това не може да оправдае ограничаването на свободата на сдружаване. Когато обаче осъществяването на такива цели се преследва със средства като бунт, преврат или въоръжени действия, това лишава такава организация от защита на правото на сдружаване.
Легитимно е да бъдат ограничавани и организации, чиято дейност е насочена към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите.
Европейският съд по правата на човека е установил многобройни нарушения на правото на свобода на сдружаване, включително срещу България, поради непропорционални ограничителни действия. От друга страна, през 2013 г. с решението си по делото Вона срещу Унгария той се произнесе, че когато дейността на едно сдружение се състои в разпространяване на расистки заплахи срещу определена група, то може законно да бъде забранено.
В практиката на някои организации на етнически малцинства се отказва регистрация поради това, че си поставят “политически цели” като съдилищата тълкуват това много рестриктивно – като невъзможност да изказват политически становища публично. Поради това България вече няколко пъти е осъдена за нарушаване на правото на свобода на сдружаване в ЕСПЧ.
БКХ се бори за:
Зачитане на правото на гражданите да се сдружават свободно в съответствие с разпоредбите на международното право по правата на човека;
Ефективна защита на активистите на неправителствените организации от заплахи, насилия и тормоз;
Регистриране на сдружения на уязвими и маргинализирани групи без да им се поставят рестриктивни изисквания относно целите, които те си поставят;
Премахване на дискриминационните ограничения за политическо сдружаване на етническите и религиозни малцинства;
Премахване на репресивните разпоредби на Наказателния кодекс, криминализиращи формирането на политически партии на религиозна основа.
БХК е подпомогнал жалбоподатели с безплатна правна помощ във връзка с отказа на българските власти да регистрират организациите им или поради налагане на други ограничителни мерки по редица дела пред ЕСПЧ.
Делото, водено с правна помощ на БХК, се отнася до отказа на българските власти да регистрират неправителствената организация „Обединена македонска организация Илинден“. През 2002...
