Свобода на сдружаване

Правото на мирно сдружаване е защитено във вътрешното и международното право:

Чрез него се осигурява на гражданите свободата да се събират и колективно да изразяват, насърчават, преследват и защитават своите идеи. Най-често правото на мирно събиране се споменава в контекста на правото на протест, но правото на сдружаване обикновено е свързано и със свободата на гражданите да създават и членуват в политически партии, неправителствени организации (НПО), търговски дружества, кооперации, религиозни организации, профсъюзи и други организации.

Подобно на свободата на изразяване и правото на събиране, правото на сдружаване подлежи на определени ограничения. Така например Конституцията забранява създаването на „организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“.

През 2013 г. с решението си по делото Вона срещу Унгария Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе, че когато дейността на едно сдружение се състои в разпространяване на расистки заплахи срещу определена група, то може законно да бъде забранено, без това да противоречи на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това бе първият случай, в който Съдът се произнесе рестриктивно относно правото на сдружаване по чл. 11 от Конвенцията.

Гражданските организации имат ключова роля в насърчаването на основните права и по този начин допринасят за функционирането на демократичните общества. Те дават на хората възможност да изразяват мненията си по въпроси, които са от значение за тях, подпомагат граждани, на които са им нарушени човешките права, наблюдават дейността на правителството, предоставят съвети на органите, определящи политиката, и държат държавните органи отговорни за техните действия.

Обхватът на дейностите на организациите следва да се интерпретира по-широко в законодателството. Те трябва да бъдат свободни да определят дейността си и да вземат решения без държавна намеса. Съответно, те трябва да бъдат свободни да изразяват мнение, да разпространяват информация, да ангажират обществеността и да лобират пред правителствата и международните органи. В практиката на някои организации на етнически малцинства се отказва регистрация поради това, че си поставят “политически цели” като съдилищата тълкуват това много рестриктивно - като невъзможност да изказват политически становища публично. Поради това България вече няколко пъти е осъдена за нарушаване на правото на свобода на сдружаване в ЕСПЧ.

Достъпът до ресурси е неразделна част от правото на свобода на сдружаване, както е предвидено от Международния пакт за граждански и политически права и други правни инструменти в областта на правата на човека. Резултатите от проучванията на FRA през 2018 г. разкриха редица предизвикателства, свързани с достъпа до финансиране. Тези пречки включват: общия размер на наличното финансиране, който е  засегнат от бюджетни съкращения; пречки, затрудняващи достъпа до финансиране, включително тежки, сложни и невинаги прозрачни процедури за получаване на финансиране.

В някои случаи законодателните мерки надхвърлят ограниченията на свободата на мирни събрания, които може да бъдат законно наложени в съответствие с международните правни инструменти. Мерките, предприемани в контекста на борбата срещу тероризма, имат особено отрицателен ефект върху свободата на сдружаване и мирни събрания. В този контекст гражданските организации в България изразиха загриженост относно въздействието на Закона за борба с тероризма върху гражданското общество и правото на сдружаване, която позволява на прокуратурата да поиска от съдилищата разрешение за закриване на организации с нестопанска цел, където има информация, позволяваща "оправдано предположение”, че въпросната организация е свързана с "подготовката, подпомагането или извършването на тероризъм”.

Активистите, работещи в неправителствените организации, в някои случаи са изложени на физически нападения, вербални нападки, тормоз и сплашване от страна на неправителствени формални и неформални организации. Такива инциденти се случват както онлайн, така и извън интернет. Някои държавни служители дори отправят устни нападки и представят в отрицателна светлина неправителствените организации, за да ги заклеймят или да дискредитират тяхната работа, което има силно въздейства върху подкрепата за дейността на неправителствения сектор, както и отдадеността и мотивацията на активистите.

БКХ се бори за:
  • Зачитане на правото на гражданите да се сдружават свободно, редът за което е определен от Конституцията и ЕКПЧ.
  • Регистриране на сдружения на етническите малцинства без да им се поставят рестриктивни изисквания относно евентуални политически цели, които те си поставят, както и относно привиждани заплахи за националната сигурност.
  • Премахване на дискриминационните ограничения за политическо сдружаване на етническите и религиозни малцинства.

Най-малко 12 са делата пред ЕСПЧ, по които БХК е подпомогнал жалбоподателите с безплатна правна помощ във връзка с отказът на българските власти да регистрират организациите им: