Доклад за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация

На 18 август 2022 г. с Определение № 191 Апелативен съд – Варна, II състав, изиска от Българския хелзинкски комитет (БХК) доклад за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация, включително на правата на лицата в наказателното производство и на правата в местата за лишаване от свобода във връзка с образуваното ВЧНД 247/2022 г. дело за екстрадиция на Алексей Алчин в Руската Федерация. На същата дата искането бе изпратено по факса на организацията с молба за изключителна бързина при обобщение и предоставяне на информацията. То бе уточнено с факс от 19 август 2022 г. БХК следи внимателно делото на Алексей Алчин. В настоящия доклад ние правим опит да ограничим исканата информация до тези аспекти на правата на човека и върховенството на правото в Руската Федерация, които са относими към фактите по делото.

Мандатът на БХК е фокусиран основно върху положението с правата на човека в България. Заедно с това, нашата организация поддържа програма за правна защита на бежанците и мигрантите още от 1994 г. В рамките на тази дейност БХК следи състоянието на правата на човека и върховенството на правото в страните, които са източник на миграция в България, за да може да оказва ефективна помощ на засегнатите, както и да предоставя експертиза на компетентните държавни органи. Руската Федерация е една такава страна предвид значителния брой мигранти – руски граждани, които понастоящем живеят в България. В миналото БХК е участвал в редица производства, засягащи правата на мигранти от Русия. Това са основно производства, свързани с екстрадиции и с депортиране, както и с уреждане на статута на пребиваване на руски граждани в България. Те са се развивали както в обхвата на юрисдикцията на българските правораздавателни органи, така и пред международни органи за защита на правата на човека. Пример за производство от последния тип е делото M.G. срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), което разкрива редица сходства с настоящото производство по делото на Алексей Алчин. По него БХК предостави правна помощ на жалбоподателя.

Като най-старата и най-голямата неправителствена правозащитна организация в България, БХК членува в няколко международни мрежи за правата на човека и партнира с голям брой неправителстени организации, част от които извършват системен мониторинг на правата на човека в Русия. Настоящият доклад се основава както на изследванията и наблюденията на БХК, така и на информация, предоставена от партньорските организации. Той се състои от две части, разделени в съответствие с искането на Апелативен съд – Варна. В първата част се обсъждат въпроси на върховенството на правото в Руската Федерация, а във втората част – състоянието на правата на човека там с акцент върху правата на лицата в наказателното производство и на правата в местата за лишаване от свобода.

 

  1. Върховенството на правото в Руската Федерация

Състоянието на върховенството на правото в Руската Федерация никога не е било цветущо. Но то се влоши силно през последните 10 години и особено драстично – след военната интервенция в Украйна през февруари 2022 г. Подобни констатации са направени от редица международни организации. Най-авторитетната от тях е Уърлд джъстис проджект, американска неправителствена организация, основана през 2006 г. от Американската адвокатска асоциация с подкрепата на 21 партньорски организации от цял свят.[1] Тази организация прави годишни оценки на състоянието на върховенството на правото в повечето страни от света в рамките на Индекса на върховенството на правото. Оценките се определят по комплексна методология, включваща редица индикатори, групирани в осем фактора: контрол над изпълнителната власт, липса на корупция, открито правителство, основни права, ред и сигурност, изпълнение на решенията, гражданско правосъдие, наказателно правосъдие. В тези сфери са разработени подиндикатори.[2]

В последния си публикуван доклад за върховенството на правото за 2021 г. Уърлд джъстис проджект изследва общо 139 държави. Сред тях Руската федерация е на 101 място с обща оценка 0.46. Тази оценка, която е изключително ниска, включва осреднената оценка от всички фактори. Куриозното в случая е, че оценката на Русия е по-ниска от тази на Беларус, държава, която през 2021 г. не е член на Съвета на Европа. Тя има обща оценка 0.48 и е на 97 място. За информация, България с обща оценка от 0.54 е на 62 място в тази класация. Единствената държава с по-ниска обща оценка от Русия сред европейските държави е Турция с обща оценка 0.42, която ѝ отрежда 117 място. Уърлд джъстис проджект прави класация и по отделните фактори, формиращи общата оценка. Според тази класация в сферата на наказателното правосъдие Русия заема 121-во от 139 места с оценка в тази сфера от 0.31.[3] Това е най-ниската оценка на европейска държава и в този пункт Русия е далеч след Турция, която с оценка от 0.36 заема 103-то място в класацията. На практика, в сферата на наказателното правосъдие Русия е на дъното сред страните в света от гледна точка на върховенството на правото. При това оценките са за 2021 г., преди военната интервенция в Украйна. От началото на военната интервенция Русия прие редица рестриктивни закони и мерки и започна масирани репресивни действия срещу опоненти на режима. Поради това не подлежи на съмнение, че в следващия рейтинг на Уърлд джъстис проджект тя ще изпадне още по-надолу в класацията.

Подиндикаторите, свързани със системата на наказателно правосъдие, които сриват рейтинга на Русия в класациите за върховенство на правото са четири: липса на независимост на съдебната система; избирателно насочване на наказателната репресия срещу противници на режима (т.е. липса на безпристрастност); липса на адекватни процесуални гаранции и корупция. Към тези индикатори следва да се прибави и системното неизпълнение от Русия на решенията на Европейския съд по правата на човека.

Дългият период от време на власт на президента Путин и на контролирания от него парламент дадоха възможност за назначаване в съдебната система на верни на властта хора, които чинно изпълняват волята на властимащите. Този проблем започна да се усеща още в края на първото десетилетие от началото на нашия век. През 2009 г. един от най-авторитетните конституционни съдии на Русия, Анатолий Кононов, заяви: „В Русия независими съдии няма.“[4] Една година по-късно този съдия, може би последният волнодумец в руската съдебна система, бе доведен до това сам да подаде оставката си от Конституционния съд.

Липсата на независимост на съдебната власт в Русия застана на вниманието на различни органи на Съвета на Европа в редица случаи, включително по дела в ЕСПЧ. През 2016 г. всичките трима от дотогавашните комисари по правата на човека на Съвета на Европа направиха съвместно заявление, в което изразиха опасения относно посоката, в която този проблем продължава да еволюира:

„Това, което е сигурно обаче, е, че освен ако руската съдебна система не стане по-независима, опасенията няма да отшумят. Настоящите процедури и критерии за назначаване, освобождаване и санкциониране на съдии все още не предоставят достатъчни гаранции за обективно и справедливо производство и съдиите остават изложени на натиск от мощни политически и икономически интереси. Липсата на независимост се усложнява допълнително от наказателноправна система, която облагодетелства прокуратурата, което противоречи на принципа за равенство на страните. Правата на защита също са отслабени от тормоз и други форми на натиск върху адвокатите, които твърде често се сблъскват с пречки при подпомагането на своите клиенти.“[5]

Серия от проучвания на руската съдебна система подчертават несъответствието между официалния правен ред и неформалните практики, използвани за поддържане на контрол върху съдебната власт. Това става основно чрез административните ръководители на съдилищата, но също така и по други канали, например чрез президентската комисия по кадрите.[6] Конституционните изменения от 2020 г. дадоха възможност на президента да отстранява съдии от Конституционния съд и Върховния съд с подкрепата на Съвета на федерацията – горната камара на руския парламент, което още повече накърни независимостта на съдебната власт. Липсата на независимост на съдебната власт в Русия бе инструментализирана за пръв път политически чрез използването на съдебната система за атака срещу протестното движение в Русия в периода 2011-2013 г., започнало след изборите за Държавна Дума на 4 декември 2011 г. и продължило по време и след кампанията за избиране на президент на 4 март 2012 г., когато Владимир Путин победи на първи тур. В хода на тези протести властите предприеха масови произволни арести и наказателно преследване, както и малтретиране на участници. Съдилищата по правило оправдаваха действията на изпълнителната власт, което породи серия от дела в ЕСПЧ, завършили с осъдителни решения.[7] След военната интервенция на Русия срещу Украйна бяха променени редица закони, наказателните репресии срещу опозиционни активисти се усилиха, а съдилищата продължиха безпрекословно да изпълняват волята на изпълнителната власт без да демонстрират каквато и да е независимост.

Липсата на безпристрастност на правосъдието, изразяваща се в избирателно насочване на наказателната репресия срещу противници на режима, доведе до безпрецедентно увеличение в Русия на репресираните по политически причини, включително на политическите затворници. Най-цялостна информация по темата от години събира една от най-старите и авторитетни неправителствени организации в Русия, „Мемориал“, която бе закрита с окончателно решение на Върховния съд на Русия през декември 2021 г. заради нарушения на „закона за чуждестранните агенти“, който бе обявен за противоречащ на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) от ЕСПЧ на 14 юни 2022 г.[8] При определяне на това кой е политически затворник и при изготвяне на списъците на политическите затворници организацията се придържа към Резолюция 1900/2012 на ПАСЕ. В съответствие с нея тя формулира разгърнат списък от критерии.[9]

Списъкът на руските политически затворници, изготвен от „Мемориал“, се увеличи значително след 24 февруари 2022 г. когато руските власти измениха редица законодателни актове, ограничаващи правото на свобода на изразяване и заостриха наказателното преследване спрямо лица, отправящи под една или друга форма критики към военната интервенция в Украйна или участващи в протестни действия срещу нея. Понастоящем списъкът на „Мемориал“ включва 107 политически затворници в т.нар. „общ списък“ и 360 политически затворници в т.нар. „религиозен списък“.[10] От тях 31 са политическите затворници в т.нар. „антивоенен списък“. Това са лица, осъдени заради техните антивоенни прояви. Това е изключително висок брой осъдени по политически причини, сравним в Европа само с броя на осъдените по подобни причини в Турция след опита за държавен преврат. От другите европейски страни само в Азербайджан има политически затворници (много по-малко от Русия).

Въпреки това, в последния си доклад за политическите репресии в Русия „Мемориал“ предупреждават, че техните списъци за непълни по няколко причини: недостиг на информация, ограничени ресурси и строгите критерии за признаване на политически затворници (например лица, които са призовавали към насилие не се признават за такива дори ако са осъдени по очевидно политически причини). Непълнотата на списъците е резултат също така и от значителния брой лица, чиито дела се изучават в момента и които един ден биха били евентуално признати за политически затворници.[11]

Следва да се отбележи, че броят на политическите затворници в Русия според списъка на „Мемориал“ е отбелязал особено бързо нарастване през последните седем години. Така, докато през 2015 г. общият брой на политическите затворници в общия списък и в религиозния списък е бил 46, към настоящия момент той е 467, тоест нарастването е повече от десет пъти.[12] „Мемориал“ не е единствената организация, която сочи подобен висок брой на политическите затворници в Русия. В края на май 2022 г. Комисията по правни въпроси на ПАСЕ призова руските власти да освободи 447 политически затворници.[13]

Следва също така да се отбележи, че актуално репресираните по политически причини в Русия съвсем не се изчерпват със списъка на политическите затворници. Още по-голям е броят на лицата, които са осъдени по такива причини, но не на лишаване от свобода. Към тези лица следва да се добавят още две други групи: на лицата, които са били осъдени по политически причини, но към този момент са изтърпели наказанията си и са освободени, както и на тези, които са получили в миналото други наказания за своята политическа дейност, които в момента не са актуални (например условни присъди, за които е изтекъл изпитателния срок).

Наказателните обвинения спрямо политическите затворници са твърде разнообразни. Значителна част от тях са осъдени за ненасилствени деяния, които съдилищата в Русия са изтълкували като попадащи под разпоредби на Наказателния кодекс на РФ, приети по политически причини след идването на власт на Владимир Путин, като например чл. 282.2 (организация на дейност на екстремистка организация). В други случаи обаче наказателните обвинения са за престъпления, които са видимо несвързани с политическа дейност, като например икономическите и данъчни престъпления. По такива обвинения са съдени и осъдени едни от най-известните политически затворници в Русия – Михаил Ходорковски, Платон Лебедев, Алексей Навални, Василий Алексанян, Константин Пономарьов, Юрий Жданов, Александър Дорогов, Ян Кателевски и др. По подобно обвинение през 2014 г. от България бе поискан за екстрадиция известният опонент на режима Николай Кобляков, но екстрадицията му бе отказана от Софийски градски съд.

Истински бум на политическите преследвания се разрази след приемането през март 2022 г. от Руската Дума на законодателство (чл. 207.3 и чл. 280.3 от НК и чл. 20.3.3 от Кодекса за административни нарушения), което предвижда сурови наказания за съзнателно разпространяване „под вид на достоверни съобщения“ на фалшива информация за дейността на въоръжените сили, както и за действия, които дискредитират въоръжените сили. Според изследователите на проекта ОВД-Инфо (руска неправителствена организация) към края на юли 2022 г. властите са образували най-малко 3 400 дела по тези разпоредби, от които най-малко 75 по тежките състави (предвиждащи лишаване от свобода до 15 години).[14] Очаква се в близките месеци броят на ефективно осъдените, съответно на политическите затворници, да нарасне значително.

Корупцията е широко разпространена в Русия. Тя прониква всички власти, включително съдебната. Според класацията на Трансперънси интернешънъл през 2021 г. Русия е заемала 136-о място от 180 изследвани държави.[15] Активистите, борещи се срещу корупцията, са подложени на преследване. Най-известният сред тях е Алексей Навални, чийто Фонд за борба с корупцията разкрива системно корупционни практики основно по високите етажи на властта, но също така и в съдебната система. Едно от известните разследвания на корупцията в съдебната власт, донесло ефективна присъда лишаване от свобода на неговия автор, Сергей Давидов, разкрива системен проблем с уговаряне на изхода на делата от високопоставени държавни чиновници.[16] Фондът за борба с корупцията на Навални бе обявен за „екстремистка организация“ и бе закрит от съда през 2021 г. Самият той първоначално бе отровен от руските служби за сигурност, а след това осъден по скалъпени обвинения. Според широко споделяни наблюдения от достоверни източници корупцията, включително предлагането и вземането на подкупи, е широко разпространена в цялата изпълнителна власт, включително в сектора за сигурност, както и в законодателната и съдебната власт на всички нива.[17]

Сериозен проблем с върховенството на правото в Русия е неизпълнението на решенията на ЕСПЧ. Като цяло Русия не е изпълнила решенията по 90% от водещите дела, по които са постановени осъдителни решения срещу нея от ЕСПЧ през последните десет години.[18] „Водещи“ дела са тези, класифицирани от Съвета на Европа като идентифициращи структурен или системен проблем с човешките права. Срещу Русия има над 200 постановени водещи решения, които очакват изпълнение, всяко от които представлява неразрешен сериозен или системен проблем с човешките права. Руското правителство дори не прави сериозни опити да се ангажира конструктивно в хода на процедурата по изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Според тази процедура държавите са длъжни да представят „Планове за действие“ и „Доклади за действие“ в рамките на шест месеца след влизането на решението в сила, като посочват подробно как възнамеряват да изпълнят или вече са изпълнили решенията. Руското правителство не е предоставило такава документация в 60% от водещите дела, които са в процедура на мониторинг за тяхното изпълнение. С други думи, руското правителство не само че не успява да осъществи реформи за изпълнение на решенията на ЕСПЧ; то дори не твърди пред Съвета на Европа, че такива реформи се провеждат по много от делата, не прави планове за тяхното провеждане и не се ангажира в процеса на изпълнение. По отношение на Русия има общо 60 висящи водещи съдебни решения по член 6 от ЕКПЧ. Всяко от тях представлява отделен значителен или структурен проблем със справедливия процес.[19] По тях не се провеждаше почти никакво изпълнение докато Русия бе член на Съвета на Европа. Още по-малко може да се очаква това да стане след като тя напусна/бе изключена от тази организация.

 

  1. Състоянието на правата на човека в Руската Федерация с акцент върху правата на лицата в наказателното производство и на правата в местата за лишаване от свобода

След падането на комунистическия режим в Русия не е имало период без системни и масови нарушения на правата на човека. Те са добре документирани от местни и международни наблюдатели, както и от международните органи по правата на човека в системата на ООН и на Съвета на Европа. Ситуацията с човешките права в Русия се влоши драматично през последните десет години от управлението на Владимир Путин, в който период политическата система на Русия придоби отчетливо авторитарен характер. Още по-драстично ситуацията се влоши след началото на военната интервенция в Украйна през февруари 2022 г. Приетото ново законодателство, консолидирането, ожесточаването и избирателното насочване на репресивните мерки срещу лица и организации, които дръзват да изкажат макар и най-меки критики срещу политиката на управляващите, тласнаха страната по пътя на установяване на тоталитарен режим.

Нарушенията на правата на човека в Русия са в целия спектър на гражданските и политическите права. Те освен това са взаимосвързани. Така фокусът върху правата на лицата в наказателното производство не може да подмине нарушенията на такива човешки права като правото на свобода на изразяване, правото на свобода на мирно събрание и на сдружаване, избирателните права и свободата на религията, нарушенията на които съставляват материалноправната основа на наказателното преследване срещу критици на режима и тяхното нечовешко и унизително третиране в местата за лишаване от свобода. Поради това, преди да преминем към правата в наказателния процес и наказателното изпълнение, ще се спрем накратко на някои от сферите, в които правата на човека в Русия преживяха срив през последните няколко години.

Една такава сфера е свободата на изразяване. От години репресиите към лицата и медиите, които са критични към режима, се основават на законодателството за борба с „екстремизма“, с широко тълкуваните „реч на омраза“, „фалшиви новини“ и „дискредитиране“ на държавните институции и въоръжените сили, както и на това, изискващо обявяване на неправителствени организации, лица и медии за „чуждестранни агенти“ и тяхното преследване, включително чрез средствата на наказателното право, в случаи че не предприемат изискваните от законодателството действия за обозначаването си като такива. Към това трябва да се добавят и свързаното с това законодателство блокиране от руските власти на интернет ресурси. По сведения на самия главен прокурор на Руската Федерация Игор Краснов, към 8 август 2022 г. са блокирани общо около 138 000 интернет ресурси.[20] Сред тях са социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм. Измененията в законодателството от март т.г. дава възможност на прокуратурата да закрива медии без съдебен контрол.

Наказателното преследване и налагането на сурови наказания по цитираните по-горе разпоредби на НК (чл. 207.3 и чл. 280.3) обхваща тривиални случаи. Така например, на 8 юли 2022 г. Мещанският районен съд на Москва осъди Алексей Горинов, общински съветник от Красноселски район на Москва, на седем години затвор. Той бе обвинен, че на 15 март същата година на заседание на Общинския съвет се противопостави на организирането на развлекателни събития в региона заради войната в Украйна. Горинов каза: „За какъв отдих и развлечения можем да говорим, когато на територията на съседна суверенна държава се водят военни действия, извършва се агресия от нашата страна“. Наказателното дело бе образувано в края на април, а присъдата бе постановена в началото на юли.

Според официална информация, броят на осъдените лица по наказателен ред в Русия за широко тълкуваните „подбуждане към екстремизъм“, „подбуждане към сепаратизъм“, „оправдаване на тероризъм“ и „подбуждане към омраза“ е нараснал повече от двойно между 2019 г. и 2021 г. – от 244 на 541. Нараснал е и броят на санкционираните по административен ред за нарушения, засягащи свободата на изразяване – през 2021 г. те са били 5438.[21]

Въпреки многобройните решения на ЕСПЧ срещу Русия, свързани с нарушаване на правото на свобода на мирно събрание, ситуацията особено след началото на военната интервенция в Украйна се влоши. С измененията в чл. 20.3.3 от Кодекса за административни нарушения антивоенните събрания от всякакъв вид се смятат за незаконни. Те се забраняват, спонтанните митинги се разпръсват със сила, а участниците се задържат. По информация на неправителствената организация ОВД-Инфо от началото на войната до 8 август 2022 г. са били задържани най-малко 16 000 протестиращи.[22] На тях са им наложени тежки глоби, а срещу някои от тях са образувани наказателни дела за съпротива срещу орган на властта. В условията на задържане някои от тях са подлагани на изтезания, фотографирани, вземани са им пръстови отпечатъци и ДНК проби. С подобни сурови мерки руските власти потушиха първоначалната вълна на антивоенни протести. В момента сред активистите (които не са емигрирали в чужбина) цари страх и нежелание да участват в антивоенни акции поради риска от сериозни репресии.

По подобен начин през последните няколко години в Русия деградира и свободата на сдружаване. През юли 2012 г. Руската Дума прие т.нар. „закон за чуждестранните агенти“, който наложи унизителни условия на работа на много неправителствени организации и медии, включително задължение да се обозначават като „чуждестранни агенти“ във всяко едно от публичните си изявления. Въпреки че законът бе обявен от ЕСПЧ за нарушаващ ЕКПЧ (вж. по-горе) и критикуван от редица международни организации, това никак не смути руските власти и те направиха няколко последващи изменения, включително през 2022 г., с които разшириха значително неговия обхват и засилиха неговия репресивен характер. В резултат от комбинираното действие на този закон, на репресивните мерки срещу активисти и финансирането на верни на властта НПО, понастоящем в Русия действат легално основно проправителствени организации и медии и такива полукритични (като например „Росбалт“), които заявяват, че „изпълняват функцията на чуждестранен агент“ преди всяка публикувана статия. Много критични руски НПО и медии се саморазпуснаха или бяха прекратени от съда. Последната вълна на емигриране от Русия на критични НПО и медии се случи след военната интервенция в Украйна.

Проблемите с произволните задържания и със справедливия съдебен процес в Русия се проявяват във всякакви наказателни производства, но особено в такива, които по съществото си представляват репресии срещу опоненти на режима. В досегашната си практика ЕСПЧ е установил нарушения на чл. 5 и/или чл. 6 от ЕКПЧ по редица дела на такива критици на режима като Михаил Ходорковски, Алексей Навални, Иля Яшин, Гари Каспаров, Александър Аверин, Платон Лебедев, Пьотър Офицеров, Вадим Гунко, Мария Альохина, Катерина Корнеева, Ярослав Белоусов и др. Тези нарушения са многобройни и разнообразни. Някои от тях се отнасят до незаконни и произволни арести; политически натиск над съда; липса на мотиви за задържането; забавени разглеждания на обжалването на мерките за неотклонение; липса на справедлив процес при разглеждане на задържането; отказ да се разгледат и обсъдят доводите на защитата; липса на безпристрастност на съдии; нарушаване на поверителността на комуникациите между клиент и адвокат; отказ да се разгледат жалби за освобождаване. По делото Навални срещу Русия от 2018 г. Голямата камара на ЕСПЧ също така установи нарушение на чл. 18 от ЕКПЧ поради използването на задържането на жалбоподателя за потискане на неговата политическа дейност.[23]

ЕСПЧ е установил голям брой нарушения на чл. 6 от ЕКПЧ и по дела срещу Русия, които не са свързани с политически репресии. Тези дела разкриват сериозни структурни проблеми с наказателното правосъдие. Нарушенията на наказателноправния аспект на чл. 6 са свързани с ограничения за изслушване на свидетели; проблеми с достъпа до адвокатска защита; нарушаване на презумпцията за невиновност; провокации от страна на органите на реда за извършване на престъпления; неколкократни осъждания за едни и същи деяния; неясни разпоредби на законите и неяснота при тяхното прилагане. ЕСПЧ е установил и голям брой нарушения на чл. 5 от ЕКПЧ в наказателни производства, засягащи противозаконни и произволни задържания по наказателни обвинения; липса на бърз съдебен преглед на задържането; липса на достатъчни мотиви за продължаване на задържането под стража; задържане в неоторизирани помещения; провеждане на производства по налагане на мярка за неотклонение в отсъствие на обвиняемия; прекомерна продължителност на предварителното задържане; липса на законова възможност за търсене на обезщетение за противозаконно задържане.[24] В много от тези случаи нарушенията са флагрантни, в грубо нарушение на действащото законодателство.[25] Признаването на системния характер на проблемите със задържането под стража в досъдебното производство е предизвикало Комитетът на министрите на Съвета на Европа да започне разглеждането на решенията на ЕСПЧ срещу Русия, свързани със законността на задържането в наказателното производство по процедурата на усилено наблюдение на изпълнението (т.нар. група Кляхин). Тази голяма група решения се разглежда в рамките на усилената процедура от 2005 г. и досега, въпреки дългия период от време, Комитетът на министрите не е приел, че те са изпълнени.

Следва да се отбележи, че тези проблеми с нарушенията на правото на справедлив съдебен процес и на лична свобода и сигурност в рамките на наказателното производство са допуснати в периода, в който Русия бе член на Съвета на Европа и страна по Европейската конвенция за правата на човека. След напускането/изгонването на Русия от тази организация и денонсирането на ЕКПЧ, тези проблеми не само че не е вероятно да се решат след като не са решени в продължение на близо 20 години, но е много вероятно да се задълбочат с приемането на новото рестриктивно законодателство и избирателното насочване на наказателната репресия срещу опонентите на режима. Така според последния доклад за Русия на Международната комисия на юристите след 24 февруари 2022 г. на много адвокати, защитаващи протестиращи срещу военната интервенция, им е било първоначално или напълно забранено да влизат в съда, а други са били изгонвани от съда по време на производството. Съдебната администрация е използвала измислени предлози за да не им даде достъп до клиентите, а в някои случаи е получавала инструкции по радиостанциите да не се допускат адвокатите.[26]

Сериозен проблем със системата на наказателно правораздаване в Русия е практиката на изтезания и малтретиране по време на задържане. Руските власти не предоставят статистика за дела на задържаните, които се подлагат на такива практики и не разрешават независими изследвания по тази тема. Но дългогодишните наблюдения на местни и международни наблюдатели на правата на човека разкриват, че те са масово разпространени. Най-драстични са те в района на Северен Кавказ. Във връзка с него досега Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията е публикувал четири публични изявления, които представляват 40% от всички публични изявления на Комитета от неговото създаване до сега. В тях той заклеймява „широко разпространените изтезания и други форми на лошо отнасяне от страна на сътрудниците на правоохранителните органи“.[27] Тези практики в никакъв случай не се ограничават само до региона на Северен Кавказ. Те са разпространени в цяла Русия. Немалка част от тях завършват със смъртта на жертвите. По информация на неправителдствени организации, в рамките на проект, ръководен от Московската хелзинкска група, през 2018-2019 г. в отделенията на полицията, следствените изолатори и затворите, при задържане и разпити са загинали най-малко 282 души. В 40% от случаите смъртта е настъпила при съмнителни обстоятелства.[28] По отношение на противниците на режима изтезанията и малтретирането целят преди всичко наказване на задържаните, както и сплашване. По правило, в такива случаи властите не образуват наказателни разследвания, за да накажат извършителите. Според Наталия Таубина от неправителствената организация „Обществен вердикт“, водещата неправителствена организация в Русия за борба с изтезанията, „полицейското насилие [в Русия] е по-скоро норма, отколкото необичайно събитие. Ако получавахме по няколко съобщения на година, можехме да говорим за ексцесии, извънредни ситуации. Но съобщенията идват всеки месец. Трябва да признаем, че това е установена практика.”[29]

Русия не е ратифицирала Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН и не е създала независим Национален превантивен механизъм против изтезанията. Независимите неправителствени организации бяха постепенно изключени от участие в т.нар. „обществени наблюдателни комисии“, създадени през 2008 г., чийто достъп и правомощия и бездруго са крайно ограничени. Така понастоящем системата на задържане и на лишаване от свобода в Русия е напълно затворена и не подлежи на никакъв външен контрол. Това има редица негативни ефекти върху възможността на задържаните и на лишените от свобода да подават жалби срещу упражненото насилие. Наказанията вътре в затворите, които включват единична изолация, се използват като форма на натиск върху лишените от свобода, подали жалби за изтезания или съдействали за събиране на информация за инциденти, свързани с насилие. Нищо не може да ограничи администрацията да налага произволни наказания над лишени от свобода, тъй като законоустановената процедура за дисциплинарни мерки в затвора не предвижда никакви гаранции за справедлив процес.[30]

Спрямо тези, които се оплакват от малтретиране, понякога се повдигат наказателни обвинения с цел да се окаже натиск върху жертвите, който да ги разубеди да се оплакват и да търсят средства за защита. Най-често обвинения срещу жертви на изтезания се повдигат по член 318 от НК (използване на насилие по отношение на представител на властта). Тази разпоредба обикновено не изисква друго доказателство освен свидетелски показания от предполагаемо засегнатия полицейски служител. Повдигат се обвинения и за „съзнателно лъжлив донос“ (член 306 от НК). В такива случаи жалба, подадена от жертва на изтезание, се третира като опит за набеждаване на служители на правоприлагащите органи.[31]

Особен проблем на системата на наказателното правосъдие и на наказателното изпълнение в Русия е третирането на опонентите на режима в местата за лишаване от свобода след като те бъдат осъдени. Освен че присъдите им се завишават поради тяхната политическа дейност, те често се поставят в особено неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанията си по тези причини. Типичен в това отношение е случаят на Алексей Навални. След първото му осъждане през февруари 2021 г. по делото „Ив Роше“, той бе настанен в колония ИК-2 в град Покров, която е известна с практиките си на физическо и морално сриване на осъдените чрез строг режим, непрекъснати проверки, системни наказания и държане в изолация.[32] След второто му осъждане през май 2022 г. той е преведен в ИК-6 със строг режим в село Мелехово. Тя е известна със съобщенията за изтезания на затворници.[33] Скоро след превеждането му той е наказан с карцер заради това, че е разкопчал копчето на куртката си в промишлената зона.[34]

            Други двама опоненти на режима, Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, се оплакаха, че след осъждането им са изпратени да изтърпяват наказанието си в Сибир, далеч от родните си места като допълнително наказание за тяхната политическа дейност. През 2013 г. ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ на това основание. Според съда „[в]ъз основа на фактите по настоящото дело е трудно да си представим, че не е имало свободни места в никоя от многото колонии, разположени по-близо до Москва, и че единствените две колонии, които са имали свободни места, са били разположени на няколко хиляди километра от дома на жалбоподателите. Данните, посочени от жалбоподателите и неоспорени от Правителството, предполагат, че по времето, когато жалбоподателите са били изпратени в Сибир и Далечния север е имало свободни места в руската пенитенциарна система, включително в колонии, разположени в Централна Русия.“[35]

            Лошите условия в местата за лишаване от свобода в Русия е друг системен проблем на наказателното изпълнение, който е предизвикал редица осъдителни решения в ЕСПЧ. Макар през последните години Руската Федерация да инвестира в подобряване на условията, в много институции те остават нечовешки и унизителни в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Понастоящем в Комитета на министрите на Съвета на Европа продължават да се разглеждат по процедурата на усилено наблюдение три групи дела, свързани с лоши условия в местата за лишаване от свобода. Това е групата дела Калашников срещу Русия (в процедура на наблюдение на изпълнението от 2002 г.), свързана с нечовешки и унизителни условия в следствените изолатори; групата дела Федотов срещу Русия (в процедура на наблюдение на изпълнението от 2006 г.), свързана с нечовешки и унизителни условия в изолаторите за временно настаняване (полицейски места за кратковременно задържане) и групата дела Бунтов срещу Русия (в процедура на наблюдение на изпълнението от 2012 г.), свързана с изтезания и други форми на малтретиране в местата за задържане и липса на ефективно разследване. И трите групи дела са в процедура на усилено наблюдение от дълги години и то все още не е прекратено, а и предвид напускането/изгонването на Русия от Съвета на Европа няма близка перспектива за неговото прекратяване. Междувременно, според сполучливото скорошно наблюдение на „Льо монд“, „ежедневието в руските затвори остава, в различна степен в зависимост от региона и длъжностните лица, структурирано от насили