Бежанци и мигранти

Всеки човек има право да живее, да напуска и да се завръща в държавата на своето гражданство. Всяка година милиони хора вземат трудното решение да напуснат държавата си в търсене на по-добър и сигурен живот.

Бежанците са хора, които по принуда бягат от държавата си. Причините за това могат да бъдат различни — страх от преследване, от нарушаване на основни човешки права или заплаха за живота и сигурността им поради война или природно бедствие. В някои държави правата и свободите на хората са нарушавани или ограничавани от властта по признаци като религия, раса, националност, сексуална ориентация и джендър идентичност, политически убеждения и др.

Заради това международното право урежда един специален вид разрешение за пребиваване на чужденци в други държави, наречено „убежище“ (asylum). В Европа този специален вид пребиваване се нарича „международна закрила“ (international protection).

Търсещ закрила пък се нарича човек, който търси убежище или международна закрила извън страната си на произход, но все още не е получил бежански или хуманитарен статут.

Тези, които търсят убежище или международна закрила, имат право да заявят своето искане пред българските държавни органи, независимо от начина им на влизане или пребиваване в страната (законно или незаконно). Това право е уредено от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., съгласно която от бежанците не може да се изисква да изпълнят обичайните условия или изисквания — редовен паспорт, виза или преминаване на границата само през определените за това места.

Мигрант е човек, който напуска страната си, за да се установи да живее трайно в друга държава. Причините за имиграцията в друга държава могат да бъдат различни — работа, създаване на семейство, образование. Независимо каква е причината обаче, имигрантите напускат страната си и отиват в другата държава по свое собствено желание и решение, без принуда.

Проблемите в България са комплексни и много:

  • Граничен контрол и сигурност: Цената на оградата по границата с Турция отдавна надхвърли 150 млн. лв., а всички отпуснати бюджетни средства за нейното построяване бяха усвоени без провеждане на обществени поръчки. Наличието на оградата обаче не възпира каналите за трафик на хора.
  • Отблъскване на търсещи закрила: В последните години се огласиха множество сведения от лица, търсещи закрила, за осъществени спрямо тях незаконни действия по отблъскване, физическо насилие или обири, извършвани както от служители на смесените полицейски патрули по границата, така и от частни лица и групи на т.нар. ловци на бежанци. Така търсещи закрила не могат да получат достъп до територията на България и до процедура за бежански и хуманитарен статут.
  • Насилие над бежанци: БХК оповести публично обобщени данни от получените сигнали в периода от май до септември 2016 г. за полицейско насилие, обири и унизително отнасяне на границата от страна на служители на полицията — 33 отделни сигнала, засягащи общо над 600 лица, търсещи закрилa. Производството във връзка със смъртта на 31-годишна и 15-годишна гражданки на Ирак, починали през месец февруари 2016 г. от измръзване в резултат на отблъскване от страна на граничен патрул в района на гр. Малко Търново, беше многократно препращано между различни прокурорски инстанции по спор за компетентност. В резултат на това процесуално протакане до ден-днешен няма никакви данни за извършени реални следствени действия.
  • Достъп до правна помощ: От март 2013 г. чужденците, търсещи закрила, са включени в категориите лица, имащи право на правна помощ, финансирана от държавата. Едва края на 2017 г. Националното бюро за правна помощ получи финансиране за пилотен проект по предоставяне на правна помощ и представителство на търсещи закрила на административната фаза на бежанската процедура, който стартира през март 2018 г.
  • Непридружени деца: Най-сериозният и неразрешен от близо 20 години насам проблем за бежанската и имиграционната система остана настойничеството/попечителството, грижата и процедурите спрямо непридружените деца. От 2014 до 2016 г. продължи да нараства броят на децата, които пристигат в България без родител или друг пълнолетен роднина, който отговаря за тях. За 2018 г. са пристигнали 133 непридружени деца, търсещи закрила (към май). В края на 2017 г. бе възстановена законовата забрана за задържане на непридружени деца. През 2018 г. бяха приети разпоредби във вторичното законодателство, които гарантират незабавното предаване на непридружените деца от МВР на отделите за закрила на детето като гаранция за спазване на забраната за задържане.
  • Липса на интеграция на признатите бежанци: Приетата през 2016 г. Наредба за интеграцията на бежанците и лицата с хуманитарен статут не само че на практика никога не заработи, но и на 31 март 2017 г. бе отменена от служебното правителство в последния ден от неговия мандат. Новата наредба за интеграция, приета на 19 юли 2017 г., не се отличава съществено от правилата на отменената наредба. Въпреки приемането ѝ, правителството не одобри конкретни правила и бюджетни средства за насърчаване на общините към предприемане на интеграционни планове и мерки. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече пета поредна година.

БХК ежегодно извършва наблюдение върху стандартите на националната система за предоставяне на убежище и международна закрила, застъпничество и лобиране за усъвършенстване на националното законодателство по убежище и имиграция и съответствието му с европейските и международни правни стандарти.

  • Доклади и изследвания: Извършваме мониторинг на границите, местата за административно задържане на чужденци, производствата по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците за предотвратяване на връщането, осигуряване достъпа до територия и процедура на търсещите закрила, и издаваме специализирани доклади за резултатите всяка година. Можете да прочетете последния годишен доклад на БХК или специалните доклади.
  • Застъпничество и кампании: Организираме кампании за защита правата на бежанците, сред които и кампанията „Запознай се с бежанците“, която имаше за цел да повиши информираността на обществото относно бежанците в България, както и кампанията срещу задържането на търсещите закрила в затворени полицейски институции. Прочетете повече за митовете за бежанците тук.
  • Стратегически дела и правна помощ: Оказваме правна помощ за подаването на молба за закрила на границата, достъп до процедура и др. Провеждаме, в последните 20 години, обучения по бежанско и имиграционно право за магистрати, адвокатурата и администрацията, и по-специално на служебни адвокати, както и служителите на МВР. Поддържаме телефонна линия за служебни адвокати за консултации по индивидуални случаи и общи въпроси от областта на бежанското право и процедури.