Дари Правна помощ

Бежанци и мигранти

Всеки човек има право да живее, да напуска и да се завръща в държавата на своето гражданство. Всяка година милиони хора вземат трудното решение да напуснат държавата си в търсене на по-добър и сигурен живот. Тези хора се наричат със събирателното понятие „мигранти“.

Мигрант е човек, който напуска страната си, за да се установи да живее трайно в друга държава. Причините за имиграцията в друга държава могат да бъдат различни — работа, създаване на семейство, образование. Независимо каква е причината обаче, имигрантите напускат страната си и отиват в другата държава по свое собствено желание и решение, без принуда. Затова условията за влизането им в страната и за достъп до права се подчиняват на общите правила и закони, валидни в дадена държава.

Бежанците обаче са хора, които бягат от държавата си по принуда. Причините за това могат да бъдат различни — страх от преследване, от нарушаване на основни човешки права или заплаха за живота и сигурността им поради война или природно бедствие. В някои държави правата и свободите на хората са нарушавани или ограничавани от властта по признаци като религия, раса, националност, сексуална ориентация и джендър идентичност, политически убеждения и др.

Заради това международното право урежда един специален вид разрешение за пребиваване на чужденци в други държави, наречено „убежище“ (asylum). В Европа този специален вид пребиваване се нарича „международна закрила“ (international protection). Индивидуалните форми на убежището са бежанският и хуманитарният статут, а колективната форма в случаите на война или други бедствия е временната закрила.

Тези, които търсят убежище и закрила, имат право да заявят това свое искане пред българските държавни органи, независимо от начина им на влизане или пребиваване в страната (законно или незаконно). Това право е уредено от Конвенцията за статута на бежанците, съгласно която от бежанците не може да се изисква да изпълняват обичайните условия или изисквания за влизане в страната — редовен паспорт, виза или преминаване на границата само през определените за това места.

БХК ежегодно извършва наблюдение върху стандартите на националната система за предоставяне на убежище и международна закрила, застъпничество и лобиране за усъвършенстване на националното законодателство по убежище и имиграция и съответствието му с европейските и международни правни стандарти. Можете да прочетете частта за правото на убежище в последния годишен доклад на БХК тук или специалните ни доклади за достъпа до територия и качеството на бежанските процедури тук.

Оказваме правна помощ за подаването на молба за закрила на границата, достъп до процедура, консултации, обжалване на актове на държавните органи, представителство пред националните и европейски съдилища и др. От 26 години провеждаме обучения по бежанско и имиграционно право за администрацията, и по-специално служителите на ДАБ и МВР, съдии, прокурори и представители на адвокатурата, в това число – служебните адвокати към НБПП . Поддържаме правни приемни и телефонна линия за консултации по индивидуални случаи и общи въпроси от областта на бежанското право и процедури, както и специализираният сайт asylum.bg.

Организираме кампании за защита правата на бежанците, сред които и кампанията „Запознай се с бежанците“, която имаше за цел да повиши информираността на обществото относно бежанците в България, както и кампанията срещу задържането на търсещите закрила в затворени полицейски институции. Прочетете повече за митовете за бежанците тук.

След нахлуването на Русия в Украйна БХК осигурява експертна подкрепа за създаване на нормативната рамка за приемане и интеграция на хора под временна закрила, оказва правна помощ и поддържа интензивна информационна дейност както в подкрепа на бягащите от войната, така и насочена към българските граждани, с цел превенция на дезинформацията и езика на омразата срещу бежанците.

Основните проблеми в областта на убежището в България са:

  • Граничен контрол и сигурност: Органите на ГДГП и досега не разполагат с преводачи на разположение по протежението на цялата граница, поради което търсещите закрила не могат да обяснят причините, поради които искат да влязат или да заявят искането си да получат в България убежище и закрила. Не съществува практически механизъм или организация на работата, която да позволи на граничните полицаи да отделят бежанците от незаконните мигранти.
  • Отблъскване на търсещи закрила: Поради това на границата се прилага всеобща политика на отблъскване без оглед на това дали даден човек бяга от война и насилие, или няма такива проблеми и просто търси начин да заобиколи правилата за влизане и пребиваване.
  • Насилие над бежанци: Заедно с това на границата се ширят осъдителни и унизителни практики като вербално и физическо насилие, разсъбличане и претърсване пред всички и противозаконно отнемане на дрехи и вещи, включително - пари и ценности, при това без оглед на пола, възрастта или състоянието, в което хората се намират.
  • Приемателни центрове: Условията на прием в центровете за настаняване продължиха да бъдат под изискуемите минимални стандарти.[1] В някои от тях, като центъра в Харманли, условията дори се влошиха през 2021г. С изключение на центъра в кв.“Враждебна“ в София и в сигурните зони за непридружени деца, останалите центрове изпитват повтарящи се проблеми с инфраструктурата и материалните условия и не предоставят дори базови условия за живот, в това число за поддържане на елементарна лична хигиена и такава на общите и частните помещения. Също така безопасността и сигурността не са напълно гарантирани доколкото през нощните часове до тях свободен достъп имат лица, замесени в каналджийство, проституция и разпространение на наркотици без особена намеса от страна на наетите охранителни фирми.
  • Дискриминационни производства спрямо определени националности: Рейтингът на признаване и предоставяне на закрила и статут на чужденци от държави извън Сирия е много нисък. Търсещите закрила от определени националности като Алжир, Мароко, Тунис, и Бангладеш систематично са третирани като явно неоснователни и поради това разглеждани в ускорени производства с нулев рейтинг на признаване. Турските и афганистанските граждани години наред продължават да бъдат дикриминационно третирани с изключително ниски рейтинги на признаване под 10% на годишна база. От 2016г. насам Афганистан е държавата на произход с най-голям брой молби, подадени от нейни граждани в България на годишна база. Въпреки това, или, именно заради това процентът на отказаните молби за закрила, подадени от афганистански граждани, е изключително висок – над 90%, което е явна дискриминация
  • Влошаване на ефективността на съдебния контрол: Ефективността на съдебната система като единствен независим орган за преглед и контрол на първоинстанционните решения на бежанската администрация продължи да бъде сериозно подкопана. През януари 2020г. председателят на ВАС прехвърли изцяло и окончателно компетентността по разглеждането на бежанските дела от Трето към Четвърто отделение. Международни и неправителствени организации отправиха апел към председателя на ВАС да преразгледа това си решение, за да се предотврати загубата на опит и правна експертиза в областта на убежището, натрупана от Трето отделение през последните три десетилетия, но председателят на ВАС отказа да го стори. Като резултат над 80% от бежанските дела, разгледани през последните няколко години на касационна инстанция, бяха окончателно решени от съда в ущърб на бежанците, като в 20% от тях – чрез отмяна от ВАС на положителни решения, постановени от по-долната инстанция на въззивните съдилища.
  • Интеграция: Приетата през 2016 г., отменена и след това приета отново през 2017г. Наредба за интеграция на бежанците и лицата с хуманитарен статут никога не заработи, тъй като оттогава насетне нито едно от управлявалите правителстваа не одобри конкретни правила и бюджетни средства за насърчаване на общините към предприемане на интеграционни планове и мерки. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече осем поредни години.

[1]          Група по закрилата, 12 януари 2022 г.

галерия