М. М. срещу България

Жалбоподателят М. М. е лице без гражданство с палестински произход. Роден е през 1991 г. в Дамаск, Сирия. Пристига в България през юли 2008 г. Молбата му за получаване на бежански статут е отхвърлена два пъти, след което Държавната агенция за бежанците му дава хуманитарен статут и му издава разрешение за пребиваване. По искане на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) през юли 2013 г. това разрешение е оттеглено и е наредено експулсирането на М. М. заедно с 10-годишна забрана за влизане в страната. ДАНС твърди, че присъствието му представлява опасност за националната сигурност и е настанен в приемния център в Бусманци край София.

През ноември 2013 г. М. М. е отведен на летище София и качен на полет за Ливан. Тъй като ливанските власти отказват да го приемат, той е върнат обратно в България. При пристигането си в София е задържан на летището, а след това — в Специалния дом за временно настаняване на чужданци в Бусманци. През декември 2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) получава искане за привременни мерки и посочва на българското правителство, че жалбоподателят не следва да бъде експулсиран, докато трае производството.

М. М. обжалва административното си задържане от страна на ДАНС пред Административен съд София – град с аргумента, че задържането не е оправдано, тъй като изпълнението на експулсирането е спряно. Административният съд потвържава задържането, но по-късно Върховният административен съд го отменя и нарежда М. М. да бъде освободен. Успоредно с тези решения първоинстанционният съд нарежда удължаване на задържането на жалбоподателя за още шест месеца. В крайна сметка той е освободен през декември 2014 г. Впоследствие получава удължаване на срока на своето пребиваване до 2018 г.

В жалбата си до ЕСПЧ М. М. твърди, че ако бъде експулсиран в държавата си на произход, Сирия, животът му ще бъде в опасност и ще бъде изложен на риск от нечовешко и унизително третирне. Той се оплаква и от липсата на ефективно средство за защита в българското законодателство, както и че жалбата срещу задържането му не е била разгледана своевременно.

В решението си от 8 юни 2017 г. ЕСПЧ приема, че спорът, свързан с възможното експулсиране на жалбоподателя, е решен на национално ниво, след като той е получил удължаване на своя статут в България и заличава жалбата от списъка в този пункт. Съдът обаче намира нарушения на член 5 § 4 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), засягащ правото на обжалване на законосъобразността на задържане в съда, който от своя страна е задължен да се произнесе в кратък срок. ЕСПЧ намира, че административните съдилища в България са разгледали жалбата на М. М. в срокове, които са драстично несъобразни с изискването за „кратък срок“ по Конвенцията. Той присъжда 2000 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разноски по делото.

Сроковете за разглеждане на жалбите за преглед на законосъобразността на задържането в специалните домове за временно настаняване на чужденци към МВР (СДВНЧ) в Бусманци са по правило прекомерно дълги и несъобразни с изискването за „кратък срок“ по Европейската конвенция за правата на човека. Осъдителното решение на ЕСПЧ обосновава нуждата от законодателни изменения, с които да се установят кратки срокове както на първата съдебна инстанция, така и при обжалването.