Нищо не се е променило от времето на Сталин
Автор: Алфред Кох
Снимка: личен архив 2017 г., facebook
Алфред Кох е потомък на руски немци. Семейството му е изселено от Сталин, както и всички други немци, в „споцпоселение“ в Казахстан по време на Втората световна война. Той завършва икономика в Ленинград и става активен по време на демократичните промени в СССР след 1990 г. През 1990 г. е председател на един районен изпълком в Ленинград. Впоследствие става заместник председател на Държавния комитет на Руската федерация по управление на държавното имущество и е официално част от екипа на Елцин. След президентските избори през 1996 г. става председател на Държавния комитет за имуществото на Русия. За няколко месеца през 1997 г. е заместник министър-председател на Руската федерация. След идването на Путин на власт преминава към „Съюза на десните сили“ и през 2003 г. е ръководител на техния предизборен щаб. От 2015 г. емигрира в Германия, както много руски немци. Там живее понастоящем и се занимава с бизнес с недвижими имоти. Подложен е на наказателно преследване от руските власти, но германските власти отказват да го екстрадират.
Текстът, публикуван по-долу в превод на български език, е публикуван на 02. април 2022 г. в профила му във фейсбук, където той води всекидневен "дневник" на войната на Русия срещу Украйна.
----------------------------------
Изминаха тридесет и осем дни от войната.
Руската армия се изтегли от Киев. Какво видяхме там, където едва до вчера пребиваваха войските на нашествениците? Унищожени сгради? Това няма да изненада никого ... Счупено и изоставено оборудване? Е, чудо невиждано... Вече видяхме достатъчно. Трупове на руски войници? Интернет също е пълен с тях...
Но ето какво е новото. Пригответе се. Трябва да направите пауза, да си поемете дъх. Сега ще бъда спокоен и безстрастен. Иначе пак ще започна да крещя. И така.
Буча. По улицата на всеки 10 - 20 метра - трупове на мъже в цивилни дрехи, някои с вързани на гърба ръце. Собствените им дрехи са увити около главите им. Всички са простреляни в главите.
Има много трупове. Те са навсякъде. В Буча още не са ги преброили. Но в Ирпен вече са преброени: около 300 души. Това не е фантазия. В интернет вече са пуснати видеоклипове от местопроизшествието. Възхищавайте се. Какво казва Конашенков? Удари с високоточни оръжия изключително по военна инфраструктура?
Да. Вярно е. Ако застреляте човек в тила от десет сантиметра, тогава не може да бъде по-точно. Това е най-високоточното оръжие. И всеки украинец, разбира се, е обект на военна инфраструктура. Няма съмнение.
Когато Съветите бягаха от Лвов през юни 1941 г., те също разстрелваха всички, които по това време са били в затвора на НКВД. И така направиха в затворите в цяла Украйна, бягайки разстрелваха задържаните. Е, как иначе? Врагове на народа... Какви са те, нима да ги освободим?
Палачите на Сталин знаеха, че ако застреляш човек в главата, се пролива много кръв. Освен това от главата излитат парчета от черепа и мозъка. И ако трябва да разстреляш много хора, щеш не щеш ще се изцапаш с кръв и мозък.
Някои носеха огромни ръкавици и кожени престилки. Други разстрелваха заедно, единият стреля, а другият в този момент рита жертвата: по този начин може да се избегне попадането на кръв и мозък върху униформата. И тя остава неопетнена. Тогава на тази униформа бяха окачвани ордени и медали за тежка военна работа ...
Оттогава напредъкът не е спрял. А сега побързайте да се запознаете, страхотен лайфхак: как да разстрелвате и да не се изцапате. Трябва да увиете някакъв парцал около главата на жертвата и да стреляте през него. Може би ризата или сакото му. Тогава кръвта не се пръска и парчетата от черепа и мозъка остават в парцалите.
Обясних ли всичко достатъчно ясно? Сега дали е ясно? Ето... Нищо не се е променило от времето на Сталин. Нищо. Те са просто животни. Убивали са хора просто така. Тоест, можете да убиете, или можете да оставите да живее. Какво значение има, ти и без това си тръгваш? Но не, напускайки трябва да убиеш. Да успееш да убиеш. Защо?
А как иначе? Ако можеш да убиеш - защо да не убиеш?
Традицията на Катинския разстрел е жива и продължава сред верните синове на Русия... Не знам как да си обясня всичко това? Тази безсмисленост на убийството? Какъв е смисълът на това?
Ето, седи един човек. Той няма да скочи и да започне да копае дупка или да пробива бетон без причина, нали? Най-малкото, ще го домързи. Защо да го прави, ако може да не го прави? Така че, ако го направи, значи има някакъв смисъл! Или поне трябва да доставя някаво удоволствие.
И сега се опитвам да разбера: какъв е смисълът от тези убийства? Опитвам се да разбера - и не разбирам. Остава само един вариант: да доставя удоволствие... Но не само един садист се е скъсал от веригата! Той просто физически няма време да убие толкова много хора! Така че това е било масова акция. Много са били замесени...
И сега Песков ще ни каже, че всичко това е фейк и украинците са подхвърлили труповете: те самите са ги застреляли някъде ("бендеровци" - те са такива!). И всичко стоварват върху бедните руснаци ... И Конашенков отново ще надуе своята гайда за високоточни оръжия и изключително военни съоръжения ...
И за клането в Катин те също дълго време твърдяха, че германците са разстреляли толкова много хора. И тук също се наблюдава приемственост на традициите...
Но истината е проста и ясна: застреляли са хората набързо, в последния момент. И са ги оставили точно там, където са ги убили, по улиците на градовете, които бързо са напуснали. Те дори не са се опитали да скрият престъплението си. Страхувам се, че дори не знаят, че са престъпници.
Възможно е те дори да не знаят, че убийството на хора е грях. Е, как? Кой е трябвало да им обясни?
Майките? Вече ги чухме тези майки в подслушаните разговори. Псуват като обущари и се смеят, когато синовете им разказват как грабят и убиват.
Учителите в училището? Те все повече и повече им набиват в главите за "можем да повторим" и за "борбата срещу нацистите", в която всички средства са добри...
Отците в църквата? Е, много далеч отидох, чак ми стана смешно...
Страхувам се, че в Русия дори няма кой да обясни, че убийството е грях... В днешно време никой няма да посмее да каже това. Ще му се смеят... Сигурно в Русия има хора, които си го мислят. Но те крият тези свои мисли. Защото това са антидържавни мисли. Същите като мисълта "на света - мир" или "не на войната"...
По същество руснаците на Путин са добър народ. Весел, общителен, ненасилствен. Но когато видите достатъчно такива картини като в Буча и Ирпен (а преди това в Самашки или в Алепо), започвате да мислите: какво да правим с всичко това сега?
Останали ли са там библейските десет праведници? Заради десет праведници Господ обеща да пощади Содом и Гомор... Но там не се намериха десет праведници... А в Русия? Съществуват ли те? Кой ще излезе с проповед "Не убивай" в тази поголовно кръстена в Православието страна? Дори не знам дали има такива смелчаци... или безумци?
Лекотата, с която хората отиват да убиват себеподобните си, ме зашеметява. И всичко се получава някак хармонично и непретенциозно: и колко дълго би могло да се търпи всичко това? Притиснаха ни до стената! "Време е за полет", "Инфраструктура на НАТО", "Нацисти", "Защо мълчахте осем години"...
И давайте да убиваме! Усукват ръцете на мъжа зад гърба със скоч, увиват риза около главата му и го удрят с калаша на единична стрелба. И след десетина метра следващия. И така, докато командирът викне: "Приключвайте! Няма повече време, да тръгваме!"
Родената в Украйна леля Валя Матвиенко току-що каза, че войната, извинете, специалната операция, започна, защото Украйна нападна Русия... Тя каза точно това. Дума по дума. Вероятно ще се радва да разбере, че днес за първи път милите руснаци бомбардират родината й - Шепетовка ...
Вероятно тя изпитва същото удоволствие, което генерал Рудской, който ръководи тази война, изпита преди няколко дни, като даде заповед да се стреля по Николаев, където е роден и е прекарал детството си ...
Знаете ли, този месец научих толкова много за хората, че трябва някак да осъзная всичко това. Наивно си мислех, че след като подкарах седемдесетте, вече няма да мога да бъда истински изненадан от нищо. Но не... Този път руснаците ме изненадаха... Наистина.
Не, не! Твърдо съм убеден, че е невъзможно дори за секунда да допусна мисълта, че тези момчета може да останат ненаказани. Защото истината трябва да победи.
И тъй като нашата кауза е справедлива, врагът ще бъде победен и победата ще бъде наша.
Слава на Украйна!