Свободата на изразяване в България през 2020 г.

Свободата на изразяване в България претъпя през 2020 поредна година на деградация. Страната ни се утвърди като „черната овца на ЕС“, запазвайки 111-ото място в световния индекс на „Репортери без граници“ за свобода на медиите. Неудобните български журналисти бяха обиждани, ограничавани и дори физически нападани от властта, а приближените до нея медии се радваха на разрастване и все по-голяма пазарна мощ. Българският медиен дискурс през годината беше доминиран от две основни теми – пандемията от COVID-19 и мащабните антиправителствени протести, но в тона на отразяването и на двете често личаха оказваното отгоре влияние и преследване на интереси. Трудната година осветли и тежки проблеми в качеството на информацията в българските медии, като фаворизирането на сензационността пред достоверността и разпространяването на дезинформация под претекста за информационен плурализъм. Но най-тревожни от всичко бяха опитите на държавата да крие факти чрез репресия и демонстративният ѝ отказ да разследва и наказва посегателства над журналисти.

Обща картина

За трета поредна година и през 2020 г. България остана на срамното 111-о място от общо 180 държави в индекса на „Репортери без граници“ (RSF) за свобода на изразяване[1]. Резултатът от изследването на RSF е показал изменение от едва 0.05 пункта спрямо предходната година, което е крайно недостатъчно, за да настигнем дори 110-ата в класацията – африканската държава Гвинея. В годишния си обзор организацията определя България като „черната овца на ЕС“ заради позицията ѝ далеч назад от останалите държави членки, а и от почти всички други европейски и балкански държави. Най-близо в класацията от държавите в ЕС са Унгария и Малта, съответно на 89-о и 81-во и място, а най-далеч са Финландия, Дания и Швеция, съответно на второ, трето и четвърто място в света.

През октомври „Репортери без граници“ отправиха критика към безразличието на правителството и премиера Бойко Борисов към проблемите на медийната среда в България и оповестиха предложението си за справяне с тях, което са изпратили лично до него още през март 2020 г.[2]. Предложението представлява бърза и решителна стъпка, по дефиниция, неизгодна за властта – да бъде създадена независима национална комисия с участие на български и международни експерти в различни области, която да изследва медийната среда и да отправя конкретни препоръки, съставени в тясно сътрудничество с ЕС, СЕ и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. RSF препоръчва комисията да се създаде възможно по-скоро – преди парламентарните избори през 2021 г., за да може тя да постави темата за свободата на медиите в центъра на предизборния дебат. До началото на новата година все още няма признаци да се работи в тази посока.

Пазарни зависимости

Събития в медийната среда през 2020 г. допълниха и разгърнаха още повече мрачната картина от 2019 г. Специален доклад на Мрежата за етична журналистика (EJN) за състоянието на журналистиката в България[3], публикуван през лятото, сочи, че моментната картина не само е лоша, но и са налице твърде много предпоставки тя да продължи да се влошава.

Според анализа, разпространяващите неетично, невярно или пропагандно съдържание на българския медиен пазар са в пъти повече от медиите, които създават етично и качествено съдържание. Средата е благодатна за още по-голяма концентрация на собственост, предупреждават експертните наблюдатели. От една страна, независимото финансиране и доверие в медиите в България е рекордно ниско и по тази причина свободните медии лесно стават плячка на собственици с политически и икономически връзки с правителството. От друга страна, вече акумулираните инструменти (медии) лесно се използват за направляване на пазара в желаните посоки и координирано определяне на обществения дискурс.

През 2020 г. видяхме красноречиви примери за тези процеси. През февруари Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри безпрепятствено сделката на Кирил и Георги Домусчиеви за добиване на пълния контрол над медийната група „Нет инфо“, въпреки многобройните възражения от гилдията, че по този начин „Нова Броудкастинг Груп“ ще получи преимущество на пазара и мощ да променя условията и цените на рекламата[4]. През октомври медийният конгломерат се разрасна още веднъж, придобивайки нов пакет от телевизии и радиа, част от неформалните медийни владения на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски, включително „Канал 3“[5], отново с експедитивното одобрение на КЗК[6], въпреки предупреждението на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ – България), че „концентрацията на двете групи […] би създала условия за господстващо положение“[7].

Така „Нова Броудкастинг Груп“ се утвърди като „най-голямата българска мултиплатформена медийна компания“, по собствената ѝ дефиниция, и също публично се потвърди близостта на братята Домусчиеви със свързваните с Делян Пеевски медии. Преливането на кадри от „Канал 3“ в „Нова“ продължи и през 2020 г., като за управител на групата на мястото на Вяра Анкова беше назначена Ива Стоянова – бивше лице от свързваната с Пеевски телевизия и дори за кратко неин съсобственик[8].

В последната седмица на годината бе обявена предстояща нова смяна в собствеността на групата[9]. Новината отново бе посрещната с тревога от конкурентните медии заради мащабите, които почти сигурно ще добие потенциалният нов собственик – компанията „Юнайтед Груп“, собственикът на БТК. Придобивайки и „Нова Броудкастинг Груп“, групата ще има контрол на медийното съдържание от създаването до разпространението му по кабел, сателит и ефир, по интернет и радиочестоти. А дори и в печатната мрежа, защото успоредно се договаря сделка за придобиване на част от големите печатни издания от арсенала на Пеевски[10].

През януари 2021 г. и двете сделки на „Юнайтед груп“ за „Нова Броудкастинг Груп“ и вестниците на Пеевски бяха одобрени от регулаторната комисия и към момента на съставяне на настоящия доклад предстои финализирането им.

Натиск над журналисти

Наред със засиления финансов натиск над журналистите през 2020 г. видяхме и редица съвсем преки вербални и физически жестове на унижаване и възпрепятстване на журналистическата работа от страна на властимащите. При посещение на терен на 4 февруари 2020 г. журналистите потърсиха коментар от премиера Бойко Борисов за обявеното същия ден решение на президента Румен Радев да свали доверието си от правителството. В отговор Борисов намекна, че президентът търси начин да отклони вниманието от проверките на прокуратурата в Президентството, и се обърна към журналистите с думите: „И ето, вие тука като някакви мисирки тичате, бръ-ръ-ръ“ [11]. Премиерът дори имитира звука, който според него издават журналистите/мисирките[12].

Властта показа презрителното си отношение още по-демонстративно в края на лятото с мястото, което отреди на журналистите в обновената сграда на бившия Партиен дом в София, където беше преместено НС на Република България. В първия работен ден на депутатите след лятната ваканция и първия ден в новата сграда акредитираните журналисти с достъп до парламента установиха, че всъщност достъп няма – нито до пленарната зала, нито до кулоарите и депутатите вътре. Вместо това за тях се оказа заделено приземно помещение с екран, на който могат да гледат на живо дебатите в пленарната зала, а единственото място, от което имат визуален контакт към пристигащите депутати, е прозорецът на тоалетната им.

След почти едномесечно недоволство, призиви към администрацията[13] и петиции с подписите на десетки парламентарни журналисти[14], отстъпката, която получиха, бе да им се осигури достъп и до още едно място в сградата с възможност за лични срещи с депутатите – т.нар. Клуб на народния представител[15].

Последвалите физически посегателства върху журналисти през лятото обаче напълно засенчиха скандалите и с мисирките, и с ограничения достъп в парламента. Те съпътстваха мащабните антиправителствени протести от 9 юли и поетапно ескалираха, а с тях и отказът на държавата да разследва и наказва виновните.

По време на националната конференция на управляващата партия ГЕРБ на 5 август журналистките от „Свободна Европа“ Полина Паунова и Генка Шикерова не бяха допуснати да отразят събитието в „София Тех Парк“, а вместо това бяха атакувани физически и обиждани от поддръжници на партията в парка пред сградата[16]. Телефонът на Паунова бе изтръгнат от ръцете ѝ и счупен, а на призивите ѝ охраната да се намеси нямаше отговор. Привлеченият от Софийската районна прокуратура обвиняем[17] обяви, че „лица, съпричастни към организирането на протестите, са му обещали заплащане, ако предизвика и извърши провокативни действия към участници в събитието“.

Най-фрапиращият случай на агресия към журналисти беше от страна на полицията и възникна по време на антиправителствен протест на 2 септември. При един опит на протестиращите да преминат полицейските кордони при сградата на НС, репортерът на първа линия Канна Рачева и операторът Борислав Мавров от Би Ти Ви бяха напръскани с лютив спрей от полицията без обяснение[18].

До края на протеста, който продължи до късно през нощта и бе белязан от ескалация на полицейското насилие и десетки пострадали и арестувани, бяха обгазени също и Габриела Наплатанова, Николета Хаджийска и Ладислав Цветков от Би Ти Ви, Николай Минков и Милена Кирова, Кристиан Минчев, Мирослав Милков и Никола Стоилов от БНТ[19]. В същата вечер фоторепортерът на „Франс Прес“ за България Николай Дойчинов е удрян от полицията с палки по гърба и фотоапаратът му е повреден. Според част от пострадалите журналисти тези действия срещу тях са извършени целенасочено.

Във фокуса попадна случилото се с журналиста на свободна практика Димитър Кенаров. Според разказа му той е влачен и притискан в земята от полицаите, ритан по тялото и главата, след което е оставен с белезници на тротоара в продължение на часове. Накрая е откаран в районно управление без заповед за задържане и без достъп до адвокат. По думите му, докато е бит и задържан, той многократно се легитимирал пред органите на реда като журналист, показал им и журналистическата си карта, докато чакал на тротоара, но това не променило поведението им[20].

Случаят на Димитър Кенаров предизвика остър отзвук както от българската гилдия, която настоя за „пълно разследване и наказване на всички замесени и за поемане на отговорност от страна на ръководството на Министерството на вътрешните работи“[21], така и на международно ниво. Заявления по случая направиха базирания в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите, комисаря по човешките права към СЕ Дуня Миятович, „Репортери без граници“ и др. Евродепутатите от работната група за медиите също отправиха остри критики към България заради събитията и поискаха разследване за атаката срещу Кенаров, както и по случаите на Николай Дойчинов и обгазените телевизионни екипи, достигнали до тях чрез Платформата за насърчаване на защитата и безопасността на журналистите към СЕ[22].

Качество по време на пандемия

В първата половина на годината медийното съдържание бе доминирано почти изцяло от темата за пандемията от коронавирус. Пикът настъпи през март, когато в България беше обявено извънредно положение и се задържа без конкуренция до следващата голяма тема през юли – протестите. Благодарение на редовните и извънредните ежедневни брифинги на кабинета и Националния оперативен щаб в периода от 13 март до 13 май българите се събуждаха и лягаха с новината за заразата всеки ден.

Така пандемията от COVID-19 подложи хората на безпрецедентно пренасищане от информация, но постави и журналистиката в безпрецедентна позиция на отговорност към обществото и нужда от висок стандарт на разпространяваната информация отвъд всякакви политически и икономически интереси. Без особена изненада, качеството в тези условия се оказа задача, с която много от подчинените на властта медии не успяха, не пожелаха или не им бе наредено да се справят. В период, в който повече от всичко беше необходима добре проверена и балансирана информация, за да не се стига до паника и предотвратима загуба на човешки живот, вместо това до българската аудитория достигаха сензационни заглавия и извънредни включвания, противоречиви послания, дори конспирации, замаскирани като информационен плурализъм.

Тревожни бяха опитите на властта да заглушава и прикрива факти, като ги обявява за „всяване на паника“ и репресира разпространителите им. Един от най-отчетливите примери за това бе публичното преследване в съда на проф. Асена Сербезова (тогава Стоименова), председател на Българския фармацевтичен съюз. На 7 април в две поредни интервюта по Българското национално радио (БНР)[23] и по БНТ[24], в отговор на журналистически въпроси тя предупреди, че е възможно да възникне недостиг на някои медикаменти в аптеките, и посъветва хората да не се презапасяват с лекарства без нужда.

Последва светкавична и на пръв поглед необяснима реакция от държавата. Само два дни по-късно за думите ѝ в национален ефир Сербезова бе привлечена към наказателна отговорност по чл. 326, ал. 1 от НК и ѝ беше наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лв.[25] Текстът, по който е обвинена, предвижда лишаване от свобода до две години за този, „който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“. По-късно държавното обвинение се отказа да търси наказателна отговорност и вместо това внесе в съда искане тя само да бъде глобена[26].

През септември състав на Районен съд – София прекрати делото, като изтъкна, че разследващите са допуснали нарушения в досъдебното производство, накърняващи правото на защита, и също, че са формулирали „неясно обвинение“ – с недостатъчно конкретика за интервютата и изразите на Сербезова, които се сочат за „заблуждаващи“[27]. Прокуратурата обаче не се отказа и през октомври отново внесе обвинението, като този път прецизира цитатите и часовия диапазон на „извършеното престъпление“[28]. Успоредно със споровете в съда Сербезова е подложена на две проверки от Националната агенция по приходите, и една от Агенцията за държавна финансова инспекция, макар че не е на държавен пост от повече от две години.

Професорката от своя страна предприе мерки да съди прокуратурата за дискриминация и по искането ѝ също е образувано дело. В началото на 2021 г. гледането и на двете дела в съда все още предстои, а междувременно вече е факт и жалбата ѝ до ЕСПЧ.

Законодателство

През 2020 г. бяха направени неколкократни опити да се използва здравната криза, за да бъдат наложени законови методи за цензура, както стана в други държави, включително и в ЕС (Румъния, Унгария[29]).

Текстът, по който бяха обвинени проф. Асена Сербезова и други критици на властта за „всяване на паника“[30] – чл. 326, ал. 1 от НК – е почти непознат в практиката на прокуратурата до 2020 г. и беше използван сега само поради липса на по-подходящ. Той беше изменен през март като част от преходните и заключителните разпоредби към т.нар. Закон за извънредното положение[31], като беше увеличен размерът на предвижданата глоба за разпространение на „заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога“ – от между 500 и 2000 лв. на от 10 000 до 50 000 лв.

Епидемията даде добър повод на ВМРО – БНД да възроди амбицията си за налагане на регулация в интернет. Само шест дни след началото на извънредното положение, на 19 март, партията от управляващата коалиция внесе в парламента предложението си за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с претекста, че иска да предпази обществото от дезинформация в условията на здравната криза.[32] Проектът предлагаше да се възложат широки нови правомощия на Съвета за електронни медии (СЕМ) за контрол над съдържанието в интернет. Предвиждаше се СЕМ да регистрира и одобрява предварително всички доставчици на медийни услуги в интернет и след това да ги следи, сочи и отвежда в съда, ако разпространяват неверни твърдения. Собствениците на информационни страници, от своя страна, щяха да бъдат задължени да следят сайта на СЕМ и ако видят своята сред изброените нарушители, да премахват дезинформиращите си публикации в тридневен срок. Ако ли пък не, щяха да бъдат сваляни от интернет изобщо след експресно решение на съда. Предлагаше се също и лишаване от свобода до три години за всеки, който „чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява невярна информация“.

Проектът беше отхвърлен още на първо четене от Комисията по културата и медиите на 28 май. Още в същия ден партията на Красимир Каракачанов внесе план „Б“ – този път проект за допълнение на Закона за защита на личните данни[33]. Отново с аргументи срещу фалшивите новини и по същество със същите функции, с този законопроект се искаше задължаването на всички собственици на сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи, блогове и др. да оповестят на видно място имената си, телефони, адреси и имейли за контакт и така да носят отговорност, ако разпространяват дезинформация в интернет. Задължението да следи за нарушения и да подава искове в съда в този случай щеше да е на Комисията за защита на личните данни.

Към началото на новата година проектът още не е гледан в парламента, но по него вече са изразени множество отрицателни становища. Специалистите в сферата на защитата на личните данни изтъкват, че текстът противоречи и на българското законодателство, и на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR), както и че на Комисията за защита на личните данни се приписват неприсъщи функции[34].

И докато на българско ниво борбата е срещу въвеждането на репресивни механизми, в края на годината на европейско ниво беше поведена борба за повече защита за независимите редакции и журналисти. Повсеместен пропуск в националните законодателства, който в голяма степен засяга и българската медийна действителност, е липсата на защита срещу съдебен тормоз, използван за обезкървяването и заглушаването на неудобните репортери. Над 60 европейски организации, сред които и БХК, се обединиха зад призива за нова европейска директива и разработиха предложение срещу масовата практика, известна като „стратегически дела против публичното участие“ (Strategic Lawsuits Against Public Participation, или SLAPP)[35], при която чрез водене на безпочвени, но многобройни дела се осъществява психически и финансов натиск над неудобни журналисти.

През март 2020 г. ЕСПЧ произнесе решение по делото Пендов срещу България[36]. По това дело жалбоподателят повдига оплаквания за нарушения на чл. 6, 7, 8, 10 и чл. 1 от Протокол № 1 от Конвенцията поради неоправданото задържане на иззети по реда на НПК веществени доказателства – сървър, който жалбоподателят е ползвал за професионално хостване на сайтове. ЕСПЧ отхвърля възражението на българското правителство за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, с аргумент, че преценката дали вътрешноправните средства са изчерпани от жалбоподателя, се извършва от ЕСПЧ към момента на подаване на жалбата, а съдебната практика, с която правителството мотивира възражението си, е постановена след подаване на жалбата. Съдът намира нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 и на чл. 10, тъй като задържането е непропорционално предвид факта, че сървърът на жалбоподателя никога не е изследван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети страни, същевременно прокуратурата е имала възможност за копиране на необходимата информация, а сървърът е бил от значение за професионалната дейност на жалбоподателя.

[1] Репортери без граници (2020). Световен индекс за свобода на изразяване за 2020 г., достъпен на: https://rsf.org/en/ranking/2020.

[2] Bulgaria: RSF unveils proposal for press freedom to be at the centre of Bulgaria’s next election, 14.10.2020 г., достъпен на: https://rsf.org/en/news/bulgaria-rsf-unveils-proposal-press-freedom-be-centre-bulgarias-next-election.

[3] Мрежа за етична журналистика (EJN) (2020). Building Trust in Journalism – Bulgaria, достъпен на: https://cdn.ethicaljournalismnetwork.org/wp-content/uploads/2020/10/Building-Trust-BG.pdf.

[4] Домусчиеви придобиват изцяло „Нет инфо“, mediapool.bg, 03.02.2020 г., достъпна на: https://www.mediapool.bg/domuschievi-pridobivat-iztsyalo-net-info-news303039.html.

[5] „Нова броудкастинг груп“ вече официално притежава „Канал 3“ и още 6 медии, dnevnik.bg, 13.10.2020 г., достъпна на: https://www.dnevnik.bg/4126315.

[6] КЗК не видя проблем „Нова“ да придобие „Канал 3“ и още медии, свързвани с Пеевски, capital.bg, 19.9.2020 г., достъпна на: https://www.capital.bg/4116196.

[7] АЕЖ – България (2020). Концентрацията между Нова телевизия и Канал 3 би оказалa сериозно въздействие върху медийния пазар в страната, 09.09.2020 г., достъпна на: https://aej-bulgaria.org/0909/.

[8] КЗК не видя проблем „Нова“ да придобие „Канал 3“ и още медии, свързвани с Пеевски, capital.bg, 19.09.2020 г., достъпно на: https://www.capital.bg/4116196.

[9] Адванс Медиа Груп и Юнайтед Груп постигнаха сделка за продажбата на NOVA, nova.bg, 24.12.2020 г., достъпна на: https://nova.bg/news/view/2020/12/24/309443/.

[10] Най-големият медиен конгломерат, capital.bg, 21.01.2021 г. https://www.capital.bg/4165861.

[11] Борисов, „Митко от записа“, мисирките и лъвовете, mediapool.bg, 04.02.2020 г. достъпна на: https://www.mediapool.bg/borisov-mitko-ot-zapisa-misirkite-i-lavovete-news303052.html.

[12] Борисов сравни журналисти с мисирки и се извини няколко пъти, dnevnik.bg, 04.02.2020 г., достъпна на: https://www.dnevnik.bg/4025221.

[13] АЕЖ – България (2020). Парламент без журналисти не е Народно събрание, а Партиен дом, 02.09.2020 г., достъпна на: https://aej-bulgaria.org/parliament_access/.

[14] Десетки журналисти с подписка срещу ограничения достъп до депутатите, svobodnaevropa.bg, 16.09.2020 г. достъпна на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30841956.html.

[15] Караянчева даде частичен достъп на медиите до депутатите (СНИМКИ), dariknews.bg, 30.09.2020 г. достъпна на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/karaiancheva-dade-chastichen-dostyp-na-mediite-do-deputatite-snimki-2242352.

[16] Сблъсъци и агресия срещу журналисти по време на Националната конференция на ГЕРБ, svobodnaevropa.bg, 05.08.2020 г. достъпна на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30767484.html.

[17] Задържан за агресията над Полина Паунова обяснил поведението с обещано заплащане, dnevnik.bg, 07.08.2020 г., достъпна на: https://www.dnevnik.bg/4100304.

[18] Канна Рачева: Полицаите не отговориха защо започват да ни обгазяват, btvnovinite.bg, 02.09.2020 г. достъпна на: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/kanna-racheva-policaite-ne-otgovoriha-zashto-zapochvat-da-ni-obgazjavat.html.

[19] АЕЖ – България (2020). АЕЖ-България: МВР да уважава работата на журналистите по време на протестите, 10.09.2020 г., достъпна на: https://aej-bulgaria.org/1010/.

[20] Битият журналист Димитър Кенаров: От всички места, на които съм бил, в България пострадах най-тежко, dnevnik.bg, 04.09.2020 г., достъпна на: https://www.dnevnik.bg/4109965. Вж. по-подробно по-горе Глава 3. Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне.

[21] АЕЖ – България (2020). Журналистът Димитър Кенаров е обект на незаконно задържане и полицейско насилие, 03.09.2020 г., достъпна на: https://aej-bulgaria.org/kenarov/.

[22] Евродепутати: България да разследва полицейското насилие над журналисти на протестите, dnevnik.bg, 16.09.2020 г., достъпна на: https://www.dnevnik.bg/4114710.

[23] Проф. Стоименова: Рецептите по Вайбър не са електронно здравеопазване, интервю, излъчено на 07.04.2020 г. по БНР, достъпно на: https://bnr.bg/horizont/post/101254158.

[24] Проф. Асена Стоименова: В дебата за генеричната замяна са нужни аргументи, интервю, излъчено на 07.04.2020 г. по БНТ, достъпно на: https://bnt.bg/bg/a/prof-asena-stoimenova-v-debata-za-generichnata-zamyana-sa-nuzhni-argumenti.

[25] Прокуратурата обвини шефката на фармацевтичния съюз, защото е предупредила за недостиг на лекарства, svobodnaevropa.bg, 10.04.2020 г. достъпна на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30546414.html.

[26] Внесено е в съда делото с обвинение срещу проф. Асена Стоименова, БНР, 17.07.2020 г. достъпна на: https://bnr.bg/post/101311734.

[27] „Неясно обвинение“. Съдът прекрати делото за всяване на паника срещу Асена Стоименова, svobodnaevropa.bg, 14.09.2020 г. достъпна на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30837890.html.

[28] Прокуратурата с ново обвинение срещу проф. Сербезова за всяване на паника, mediapool.bg, 30.10.2020 г. достъпна на: https://www.mediapool.bg/prokuraturata-s-novo-obvinenie-sreshtu-prof-serbezova-za-vsyavane-na-panika-news313839.html.

[29] Международен пресинститут (2020). COVID-19: Регулация на фалшивите новини, статистика от 2020 г., достъпна на: https://ipi.media/covid-19-tracker-in-graphics/.

[30] Твърденията му не са „заблуждаващи“. Защо съдът оправда Георги Георгиев от БОЕЦ за всяване на паника, svobodnaevropa.bg, 11.09.2020 г. достъпна на: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30832112.html.

[31] Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), § 3, т. 2.

[32] Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен в НС на 19.03.2020 г., достъпен на: https://www.parliament.bg/bills/44/054-01-25.pdf.

[33] Проект на Закон за допълнение на Закона на защита на личните данни, внесен в НС на 28.05.2020 г., достъпен на: https://www.parliament.bg/bills/44/054-01-47.pdf.

[34] Асоциация за защита на личните данни (АЗЛД) (2020). Позицията на АЗЛД по Законопроекта за допълнение на Закона за защита на личните данни, 18.06.2020 г., достъпна на: https://mydata.bg/novini/pozitsiyata-na-azld-po-zakonoproekta-za-dopalnenie-na-zakona-za-zashtita-na-lichnite-danni/.

[35] 64 национални и международни организации подкрепиха проект за европейска директива против съдебния тормоз над журналисти, БХК, 02.12.2020 г. достъпна на: https://www.bghelsinki.org/bg/news/20201201-press-liberties-model-eu-anti-slapp-directive.

[36] ECtHR (2020). Pendov v. Bulgaria, no. 44229/11, Judgment of 06.03.2020, достъпно на: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-201890.