Иванова и Черкезов срещу България

Делото, водено с правната помощ на БХК, касае желанието на властите да разрушат единствения дом на семейство с тежки здравословни проблеми, построен без необходимите разрешителни в Синеморец. Делото касае и липсата на преценка от страна на българските власти и съдилища относно съразмерността на подобна мярка — разрушаване на дом, спрямо индивидуалното положение на засегнатите лица.

Жалбоподателите, Иванова и Черкезов, през 2005 г. се местят да живеят в с. Синеморец, където Иванова притежава 77% от парцел, наследен от родителите ѝ. На този парцел съществува полуразрушена къща. Без да разполага с разрешително за строеж Иванова ремонтира къщата и я превръща в масивна едноетажна тухлена къща. Оттогава двамата жалбоподатели живеят в нея.

По искане на наследниците на останалата част от имота общински служители извършват проверка на къщата през 2011 г. и установяват, че тя е незаконно построена. Дирекцията за национален строителен контрол започва процедура по разрушаването ѝ. Административният съд отхвърля жалбата на Иванова за отмяна на това решение. Върховният административен съд потвърждава това решение с окончателно свое решение от март 2015 г. Никоя инстанция не взима предвид имотното или здравословното състояние на обитателите на къщата.

Иванова отказва да изпълни заповедта за разрушаване и властите подготвят покана за търг, на който да бъде избрана частна фирма, която да събори къщата. Иванова и Черкезов, който е преживял два инфаркта към този момент, не разполагат с друго жилище и изпълнението на заповедта би ги оставило на улицата.

В решението си по делото ЕСПЧ отсъжда, че разрушаването от властите на единствения дом на семейството от Синеморец ще представлява нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), защитаващ правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и жилището. В решението си ЕСПЧ отбелязва, че по правило българските съдилища отказват да разглеждат доводи, свързани със съразмерността на подобни мерки спрямо индивидуалното положение на засегнатите от разрушаването на къщи лица, тъй като това не е от значение за законосъобразността на заповедта за разрушаване. ЕСПЧ приема, че макар мярката да е била предприета с легитимна цел — предотвратяване на безредие, особено предвид на широко разпространеното незаконно строителство в България, липсата на възможност за преценка на нейната съразмерност спрямо риска засегнатите да останат бездомни, противоречи на чл. 8 от ЕКПЧ.