Двама специални докладчици на ООН: България трябва да спре дискриминационните мерки срещу COVID-19 в сегрегираните ромски квартали

Двама специални докладчици на ООН призоваха вчера българското правителство да спре речта на омразата и расовата дискриминация спрямо ромското етническо малцинство, наблюдавани като част от мерките срещу пандемията на COVID-19 у нас, както и да бъдат преустановени полицейските операции, селективно насочени към такива квартали по време на пандемията. Това огласи пресслужбата на Комисаря на ООН по правата на човека. Докладчиците бяха информирани в края на март от БХК за блокирането на ромските квартали с пропускателни пунктове в няколко български града.

„Дълбоко сме обезпокоени от дискриминационните ограничения на етническа основа към ромите, които открито се подкрепят от българските власти като част от по-широките мерки за предотвратяване на разпространението на COVID-19“, заяви Е. Тендайи Ачиуме, която е специалният докладчик на ООН по въпросите на расизма. Към позицията ѝ се присъединява и Фернанд де Варенес, специален докладчик на ООН по въпросите на малцинствата.

„Въведените от средата на март пропускателни пунктове на входните точки на и без това сегрегираните ромски квартали в Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол и София – твърдяно въведени като мярка за овладяване на пандемията – е нарушение на правата на ромите на равенство и свобода на придвижване. То може да изложи тези хора на вируса, особено там, където достъпът до водоснабдяване и канализация е слаб, както например в Нова Загора“, пише още в съобщението на докладчиците.

Те обръщат внимание и на полицейската акция „Респект“, също насочена и огласена като такава само за ромските квартали, при която полицията патрулира в тях и контролира дали ромите спазват мерките против COVID-19 или не.

„Тревожно е, че високопоставени представители на правителството, на съдебната власт и един политик, правят изказвания в подкрепа на такива мерки срещу COVID-19, които са насочени единствено към ромите“, заявява се в съобщението на докладчиците и конкретизират, че става въпрос за лидер на националистическа партия, определил ромските квартали като „гнезда на зараза“.

„Такива изявления допринасят за засилването на антиромските нагласи сред населението и насърчават изключването на ромите, сегрегирането и маргинализацията им. Властите не бива да използват епидемията, за да задълбочават изключването на ромите и да ги представят като престъпници и заразни“, заявяват още докладчиците. Те призовават българското правителство да заклейми речта на омразата, расизма и националпопулизма и да им се противопоставят на национално, регионално и местно ниво.

„За всички извън България са видими усилията на управляващите да обвинят ромите, наред с друго, и за епидемията от COVID-19“, заяви адв. Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК. „Правителството получи заслужена забележка за това. Необходимо е властите да покажат, че всички граждани на страната са хора с равни права и да не допускат употребата на репресивни мерки“, заяви още тя.

„Дискриминацията и социалното изключване на определени групи се проявяват особено ярко в ситуация на криза“, заяви Красимир Кънев, председател на БХК. „В България още от самото начало на извънредното положение бяха изолирани с контролно-пропускателни пунктове ромски квартали, в някои от които до ден-днешен няма нито едно заразено лице. Нещо повече, град Казанлък – един от първите градове, който изолира своите роми – досега не е регистрирал нито един случай на заразен сред всичките си жители. Тези флагрантни дискриминационни действия се случиха пред затворените очи на правоприлагащите органи на национално и на местно ниво и с преобладаващото одобрение на българските медии“, заяви още г-н Кънев.

В края на април авторитетната международна правозащитна организация Амнести Интърнешънъл също изрази загриженост от тези действия на управляващите в България.

БХК припомня, че още на 8 април призова министърът на здравеопазването да включи здравните медиатори в ромските квартали като бенефициенти на дарителската кампания за осигуряване на лични предпазни средства за медиците, тъй като тъкмо медиаторите са на първа линия в тези квартали и провеждат разяснителна кампания за мерките за борба с пандемията. От министерството нямаше отговор на този призив.

Специалните докладчици са механизми за защита на правата на човека, установени от уставни органи на ООН. Те се назначават, за да следят и докладват за нарушения в определени важни сфери на правата на човека. ♦