Съдът в Страсбург: Глоба в случай на насилие, основано на сексуалната ориентация, не е достатъчно наказание

В четвъртък, 14 януари, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съда) със седалище в Страсбург се произнесе по делото Сабалич срещу Хърватия, като установи, че хърватската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), като е наказала единствено с глоба мъж, извършил физическо посегателство, мотивиран от сексуалната ориентация на жертвата.

Делото пред Съда е образувано по жалба на г-жа Павла Сабалич, която през януари 2010 г. е била нападната от мъж в нощен клуб, след като отхвърлила опита му да флиртува с нея, обяснявайки, че е лесбийка. Когато чул това непознатият хванал ръцете на г-жа Сабалич, блъснал я в стената зад нея и започнал да я удря с ръце по цялото тяло, а след като тя паднала на земята – да я рита с крак. След това мъжът избягал с личния си автомобил, а пристигналата на място полиция го идентифицирала по регистрационния номер на колата.

Още на следващия ден полицията образувала производство по указ за дребните правонарушения срещу обществения ред и спокойствие. Изправен пред съда шест дена по-късно, извършителят признал стореното и му била наложена глоба в размер на около 40 евро.

След като научила за това, г-жа Сабалич подала жалба до прокуратурата, сочейки, наред с друго, че деянието срещу нея е било мотивирано от сексуалната ѝ ориентация, което е обстоятелство, квалифициращо деянието като по-тежко, съгласно действащия към момента наказателен закон на страната. Прокурор разпоредил да се извърши разследване по жалбата, но след разпит на свидетели и на извършителя било установено, че към момента на провеждането на тези действия извършителят вече бил осъден по производството за нарушаване на обществения ред. Поради това прокурорът заключил, че преследването му по наказателен ред ще е в разрез с принципа ne bis in idem (че никой не може да бъде два пъти съден за едно и също деяние).

Хърватското законодателство дава право на жертвите на престъпление в случай на отказ от страна на прокуратурата да повдигне и да поддържа обвинение, да водят обвинението сами. След като г-жа Сабалич повдигнала обвинение обаче, първа и апелативна инстанция на съда отхвърлили обвинението ѝ, солидаризирайки се с мотивите на прокуратурата. Г-жа Сабалич подала и жалба до конституционния съд, който също отхвърлил жалбата ѝ.

По делото ЕСПЧ намира, че полицейските органи са действали несъответно както на Конвенцията, така и на вътрешното право, като не са предали случая на прокурор за образуване на наказателно производство, а са квалифицирали случая като дребно правонарушение. Това е довело до изключване от производството на пострадалата, както и до влизането в сила на съдебния акт, с който извършителят е глобен.

Съдът подчертава, че производството, което завършва с глоба за извършителя, по никакъв начин не е отразило обстоятелството, че той е бил мотивиран от дискриминация, както и че наложеното наказание е непропорционално на претърпяното от жертвата.

По делото правителството на Хърватия се защитава с това, че националните власти са приложили принципна ne bis in idem, поради което обвинението на жалбоподателката е било отхвърлено. ЕСПЧ обаче подчертава, че този принцип е приложен, защото преди всичко властите са тези, които са инициирали неадекватно производство за дребно правонарушение, което е преградило възможността за последващо наказателно производство.

За Съда както провалът на властите да разследват дискриминационния мотив на дадено насилствено престъпление, така и неотчитането на този мотив при индивидуализацията на наказанието, съставляват „съществен порок на процеса“, премахващ пречките за възобновяването му, съгласно член 4, § 2 от Протокол № 7 към Конвенцията. Хърватските власти, посочва ЕСПЧ, са могли да прекратят или да отменят неправилното производство и последиците от постановения в него акт, но не са го сторили. Така г-жа Сабалич е останала жертва.

На г-жа Сабалич са присъдени 10 000 евро като обезщетение за неимуществени вреди и 5 200 евро за разноски.

„Това решение има голямо значение за българския контекст, в който Наказателния кодекс въобще не признава мотиви, основани на сексуалната ориентация на жертвата на престъпление, като утежняващо отговорността обстоятелство“, заяви Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист и експерт в Българския хелзинкски комитет.

„Само преди няколко месеца станахме свидетели на организирано хомофобско и трансфобско насилие в Пловдив“, допълни той, припомняйки организиралата се чрез „Инстаграм“ тълпа младежи, които на 27 септември нападнаха най-малко две момичета в Цар-Симеоновата градина в града.

„Обърнахме се с писмо до министерството на правосъдието и до парламента, но никоя от двете институции с право на законодателна инициатива не благоволи да ни отговори. Това насилие очевидно не е проблем в техните очи“, допълни Стоянов и подчерта, че пред ЕСПЧ е висящо делото за убийството на 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов. Едно от основанията за това дело е именно това, че при постановяване на окончателното решение по делото Върховният касационен съд не обсъди хомофобския мотив и се произнесе, че за деянието няма никакви отегчаващи отговорността обстоятелства. ♦