България е на път да екстрадира активен участник в антикремълските протести

България е на път да екстрадира руския гражданин Алексей Алчин, активен участник в анти-кремълските протести; човек, който след нахлуването на Русия в Украйна през февруари сложи лента с украинското знаме на гърдите си и изгори публично своя руски паспорт.

Видеото, документиращо събитието, е широко достъпно в интернет. В понеделник Окръжният съд във Варна постанови решение за неговото екстрадиране, което, ако се потвърди и от Апелативния съд, ще създаде своего рода прецедент в случай, че той бъде предаден. Прецедент, тъй като досега България не е екстрадирала ефективно руски граждани, за които има сериозни съмнения, че обвиненията срещу тях са политически мотивирани или че биха били обект на репресии заради политическата им дейност, дори когато са извършили чисто криминални деяния.

Пример за отказ на самата прокуратура да продължи с искането за екстрадиция е делото на Николай Кобляков от 2014 г. Друг пример, при който Великотърновският апелативен съд даде руски граждани от чеченски произход за екстрадиция по много сериозни обвинения, но Европейският съд по правата на човека я спря с привременни мерки, е този на М. Г. от 2012 г. Тези привременни мерки бяха постановени по време, по което Русия бе член на Съвета на Европа. Нещо повече, това се случи преди окупацията на Крим, когато много европейски държави гледаха на нея като на надежден партньор.

Куриозното в решението на Варненския окръжен съд е, че той се доверява на руското правосъдие и на уверенията на руските власти след като Русия бе изгонена от Съвета на Европа заради военната интервенция в Украйна. Според този съд обвиненията срещу Алчин са чисто криминални – укриване на данъци в особено големи размери. Сякаш че обвиненията срещу другите критици на кремълския режим не бяха подобни – Ходорковски, заедно с Платон Лебедев бяха осъдени по обвинение за укриване на данъци; Преди да бъде убит в затвора, Магнитски също бе обвинен в данъчни престъпления; Навални бе осъден за присвояване на над 500 000 щатски долара. Варненският окръжен съд също така се доверява на руските власти, че на Алчин ще бъдат предоставени всички възможности за адвокатска защита и че той няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни и унижаващи достойнството видове третиране или наказания. Сякаш че на стотиците политически затворници в Русия, включително на тези, които бяха изтезавани в условията на задържане, не беше предоставена адвокатска защита.

Многобройни са доказателствата, че в днешна Русия за критици на режима като Алчин правосъдие няма. Това в още по-голяма степен важи за периода след войната и след изгонването на Русия от Съвета на Европа. Руските граждани нямат достъп до ЕСПЧ, Комитетът срещу изтезанията няма достъп до руските места за лишаване от свобода, не функционират и другите европейски механизми за защита на правата на човека.

По това дело руската страна е уверила българските власти, че сътрудниците на Посолството на Република България в Руската федерация по всяко време ще могат да посещават Алчин за да проверят как се спазват гаранциите, дадени от молещата държава.

Подобни бяха и уверенията на руската Главна прокуратура и по делото М. Г. срещу България (жалба № 59297/12). На това ЕСПЧ отговори:

„Съдът не забравя, че по това дело въпросните уверения са дадени от Главна прокуратура на Руската федерация, която е страна по Конвенцията и която, поради този факт, се е задължила да спазва основните права гарантирани от Конвенцията. Той смята, все пак, че при специфичните обстоятелство на това дело тези уверения не биха били достатъчни, за да бъде отхвърлен рискът жалбоподателят да бъде малтретиран. Отбелязва, по-специално, че международните доклади, с които разполага показват, че лицата обвинени – подобно на жалбоподателя - в принадлежност към въоръжена група по дела за операции в Северен Кавказ, често са подлагани на изтезание по време на ареста им и че компетентните руски власти често пренебрегват задължението си да провеждат ефективно разследване в случаите на твърдения за малтретиране в заведенията за временно задържане под стража в Северен Кавказ“.

Така разсъждава ЕСПЧ по повод уверенията на руската страна през 2012 г., преди Крим, преди нахлуването в Украйна и преди Русия да бъде изгонена от Съвета на Европа. Как ли би разсъждавал този съд по повод уверенията на руските власти сега?

Автор: Красимир Кънев