Eвропейският съд по правата на човека заклейми Русия заради закона за „чуждестранните агенти“

На 14 юни 2022 г. с дългоочакваното решение по делото Екозащита и други срещу Русия (жалба № ) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи нарушения на чл. 11 (право на свобода на сдружаване) във връзка с чл. 10 (право на свобода на изразяване), както и на чл. 34 (право на индивидуална жалба) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Делото е образувано по жалба на 73 руски неправителствени организации, някои от които, като например Московската хелзинкска група, са учредени още по времето на тоталитарния комунистически режим в Съветския съюз. То засяга ограниченията, наложени на тези организации от приетите през 2012 г. изменения в законодателството на Руската федерация, регулиращо статута и дейността на нестопанските организации (известни още в тяхната съвкупност като „Закон за чуждестранните агенти“). Според тях организациите, които се занимават с „политическа дейност“ и получават „чуждестранно финансиране“ следва да се регистрират като „чуждестранни агенти“. Те следва да обозначават този техен статус по видим начин върху всички свои изявления и публикации. Те също така са обект на по-строг финансов контрол. Отказът от съобразяване с тези изисквания води до административни и наказателни санкции. Някои от организациите-жалбоподатели са били принудени да се прекратят по своя инициатива или са били прекратени от властите.

ЕСПЧ установява, че руските власти, включително съдилищата, са изтълкували термина „политическа дейност“ толкова широко, че в него са се включили разнообразни обичайни дейности на нестопанските организации, включително такива в екологичната, културната и социалната сфера. По подобен начин широко е било и тълкуването на „чуждестранно финансиране“. Както законодателството, така и неговото прилагане са въвели презумпция, че всяко чуждестранно финансиране означава ефективен контрол на донора върху дейността на финансираната организация, включително в ситуации, в които е било очевидно, че финансираната организация е имала пълна управленска и оперативна независимост да определя своите програми, политики и цели. Подобна ситуация прави изискването за налагане на етикета „чуждестранен агент“ неоправдано и увреждащо. Този етикет прави нестопанските организации да изглеждат като поставени под пълен чуждестранен контрол без оглед на факта, че те са запазили своята независимост и са се виждали като част от руското гражданско общество, работещи за утвърждаване на правата на човека, върховенството на правото и развитието на демокрацията.

Съдът отбелязва, че ограниченията на дейността на организациите – „чуждестранни агенти“ са разпрострени далеч отвъд политиката. Те например са били препятствани да номинират кандидати за публични длъжности или да коментират проблеми в законодателството. Допълнителните изисквания към докладването и финансовия контрол е наложил над тях тежко бреме. Отделен проблеми са непропорционално тежките санкции, наложени от властите за неспазване на закона.

Според ЕСПЧ, макар държавата да има легитимен интерес да упражнява контрол върху прането на пари, финансирането на тероризма и екстремизма, възможността на нестопанските организации да търсят, получават и използват финансиране за постигане на своите цели представлява интегрална част от правото на свобода на сдружаване. Наложеният от руските власти избор между чуждестранно и местно финансиране е фалшива алтернатива.

„За да се гарантира, че неправителствените организации могат да изпълняват ролята си на „стражи на обществото“, те трябва да са свободни да търсят и получават финансиране от различни източници. Разнообразието на тези източници може да повиши независимостта на получателите на такова финансиране в едно демократично общество“ (§ 169 от решението).

По тези причини ЕСПЧ установява нарушение на чл. 11 във връзка с чл. 10 от ЕКПЧ. Съдът също така установява нарушение на чл. 34 поради несъобразяването на руските власти с наложените от Съда привременни мерки по отношение на една от организациите – „Международният Мемориал“. За тези нарушения той осъжда Руската федерация да изплати общо 292 090 евро за имуществени вреди, 730 000 евро за неимуществени вреди и 118 854 евро за разноски. ¨