АЕЖ: Журналистите работят под натиск, в условия на свръхнатоварване и ниско заплащане

Петото поредно проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ – България) под надслов „Журналистика без маски“ беше представено на 9 октомври 2020 г. в София. Проучването е непредставително, проведено чрез онлайн анкета сред журналисти от цялата страна. Тази година в анкетата са се включили 204 респонденти.

„Проучването е проведено през май и юни, когато все още не се бяха случили антиправителствените протести със съпътстващото насилие над журналисти, не беше факт и натикването на политическите журналисти в мазето на парламента. Това би донесло допълнително наслагвания“, коментира Илия Вълков, който представи проучването.

Резултатите 

53% от запитаните отговарят, че са били обект на някаква форма на неправомерен натиск заради работата си. 82% споделят, че са били свидетели на такъв натиск върху техни колеги. Според 77% най-силен е външният натиск. Вътрешният натиск в самите медии от редактори, собственици, издатели, също е притеснителен – над 65 на сто. Близо 20 на сто от участниците заявяват, че им се налага да се самоцензурират.

През 2020 г. значимо доминира външният политически натиск – над 70 на сто от отговорите го отчитат. Над 37 на сто от журналистите усещат и икономически натиск върху работата си, а около 32% са били обект на натиск от определени държавни и общински институции.

49% от журналистите виждат оклеветяването като основен инструмент за тормоз над тях. Административният натиск е на второ място с 34% от отговорите. В тази графа попадат заведените срещу журналисти съдебни дела, заради изпълнението на служебните им задължения. 17% посочват физическите заплахи като форма на натиск върху тях, също толкова са притеснени от въвеждане на законови ограничения върху работата им.

Над 37% от запитаните са получавали отказ от информация заради критични публикации към дадена институция. Още 45% са получавали такова отношение „понякога“. Критични журналисти са вадени от мейллистите на дадена институция, отказват им се интервюта, принуждавани са да искат информация само по ЗДОИ.

Наблюдава се голяма миграция, има голям процент журналисти, които в период от десет години са сменили работното си място три пъти или повече. Над 47% от отговорилите споделят, че доходите им са се понижили или по-скоро са се понижили. Това е сред важните причини за тази миграция.

Близо 60% от журналистите са претърпели финансови загуби по време на рестриктивните мерки заради епидемията, въпреки че в този период са били пренатоварени. 22% са били съкратени или са имали съкращения в редакцията.

Проучването показва, че пандемията е засилила също цензурата и автоцензурата в редакциите.

Примерите

Общото усещане за свободата на словото е лоша за 37%, а 21 на сто я намират много лоша. Едва 4% заявяват, че медийната среда в България е отлична.

Регионалната журналистика е на изчезване, което лишава хората от правото им на информация, алармират от АЕЖ. Самоцензурирането е норма при работата на журналистите в страната, коментира Спас Спасов, журналист от Варна и основател на платформата за регионална разследваща журналистика zaistinata.com. Спасов даде пример с журналистка от Севлиево, която е принудена да работи сама, за да може да публикува независима и критична информация. Поради липсата на подкрепата от медии и професионална общност в малкия град, журналистката става обект на съдебно дело заради свой материал.

Друг пример от изминалата година е случаят на журналистката Венелина Попова от Стара загора, която е тормозена, унижавана и оклеветявана в издания на Делян Пеевски, след като изпраща поредица от заявления за достъп до обществена информация до няколко лечебни заведения, за които се твърди, че са получили крупни дарения от депутата в началото на пандемията.

Целият доклад на АЕЖ – България може да бъде намерен на страницата на организацията в този линк.