ЕСПЧ осъди България по две дела за нарушаване на правото на живот

София, 28 януари 2010 г.

На 27 януари 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постанови решение по делото Йорданови срещу България. Делото засяга смъртта на 21 годишен младеж по време на задържането му в арест.

На 14 октомври 2003 Илия Йорданов е задържан за притежание на хероин и обвинен за разпространение на наркотици. На 15 и 16 октомври Илия е прегледан от лекар, като единственият медицински проблем, открит от лекаря, е хероиновата зависимост на младежа. Ден по-късно Илия е прегледан по спешност в ареста. Същия ден, по време на разпит, неговият адвокат уведомява полицейските служители, че клиентът му страда от диабет и се нуждае от специално лечение. Въпреки това тази информация не бива записана и вечерта Илия отново е прегледан по спешност, като лекарят му дава лекарства за ниското му кръвно. На 18 октомври сутринта Илия е намерен мъртъв в килията си. След аутопсията, се установява, че причината за смъртта му е многократно повишена кръвна захар вследствие на диабет.

Военна прокуратура - Пловдив твърди, че тъй като младежът не е информирал властите за здравословното си състояние, няма причина да се смята, че персоналът на ареста е причинил смъртта му. Военен съд – Пловдив се съгласява с прокуратурата и прекратява заведеното дело.

ЕСПЧ реши, че фактът, че адвокатът на Илия е съобщил за специфичното му медицинско състояние, а властите не са отразили това в медицинската документация на задържания, e сериозен пропуск, който е имал изключително сериозни последствия за задържания. Съдът отбелязва, че въпреки, че Военният съд в Пловдив правилно отсъжда, че смъртта не е вследствие на причинено насилие от страна на персонала на ареста, не се разглежда факта, че властите не са взели предвид, записали или информирали лекарите на младежа за тежкото му състояние, вследствие на диабета. ЕСПЧ също така отбелязва, че заключенията на Прокуратурата са били прибързани и затова смята, че разследването на причинената смърт не е било достатъчно ефективно.

По тези причини ЕСПЧ намира нарушение на член 2 (право на живот) от Европейската конвенция за правата на човека и присъди обезщетение от 18 000 евро на жалбоподателите, родители на починалия младеж, както и 4215.60 евро разноски по делото.

Пак на 27 януари, по делото Димитрова и други срещу България, ЕСПЧ осъди България заради неадекватното разследване и наказване на извършител на смъртоносен побой.

Делото e заведено от четирима жалбоподатели по повод смъртта на техен близък, Георги Герасимов, 27-годишен ром от Перник. Той е убит след побой, извършен от няколко души, на единия от които Георги дължал пари. Установената причина за смъртта е черепно-мозъчна травма, причинена от удари с дървена бухалка.

Прокуратурата образува досъдебно производство като първоначално обвинява единия от побойниците в опит за умишлено убийство с особена жестокост. Впоследствие обвиненията са променени на убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Прокуратурата заключава, че смъртта е настъпила в резултат от един удар по главата въпреки доказателствата, че ударите са били няколко. Макар побоят да е извършен с още двама съучастници, те никога не са привличани към наказателна отговорност. Обвиняемият се съгласява на споразумение с прокуратурата, в резултат на което е осъден на три години условно лишаване от свобода.

ЕСПЧ прие, че разследването на смъртта на Георги не е било цялостно и обективно, а на жалбоподателите не е дадена възможност да участват в него. Поради това и тук той намери нарушение на член 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) и осъди България да заплати общо 30 000 евро обезщетение на четиримата жалбоподатели и още 2 500 евро разноски по делото.

За допълнителна информация:
Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет