Изтезания

Изтезание е всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице пряко или със съгласието на публично длъжностно лице. Това може да е с цел наказание, сплашване, получаване на информация и др. Изтезанието представлява тежка и умишлена форма на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.

Жестоко или нечовешко третиране е отнасяне, което причинява интензивно физическо или психическо страдание. То може да включва:

  • сериозно физическо насилие;
  • разпит чрез използване на психологически тактики за натиск;
  • жестоки или варварски условия на задържане;
  • заплашване на човек с изтезание, ако заплахата е реална и непосредствена.

Унизителното отнасяне означава форма на третиране, която е изключително унизителна и недостойна. Относно това кога дадена форма на третиране се превръща в унизителна зависи от редица фактори, включително продължителността на действията, характера на физическото или психологическото въздействие, полът, възрастта, уязвимостта и здравето на жертвата. Това понятие се основава на правото на уважението към достойнството, вродено в човешкото същество.

По данни на БХК от 2016 г. всеки трети задържан в България е бил малтретиран по време на задържането или вътре в полицейското управление. Макар да ле липсват наказани за това в системата на МВР, повечето от тези полицаи продължават да работят в същото управление, за изтезания в което са били наказани.

Почти всеки, който е задържан от полицията, е изложен на риск от изтезание или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, независимо от възрастта, пола и етническата си принадлежност. Но е ясно, че някои хора са в по-сериозен риск от други.

Както при всички нарушения на правата на човека, ако сте беден или принадлежите към дискриминирана социална група, е по-вероятно да се сблъскате с изтезания или жестоко или нечовешко отнасяне и ще имате по-малко начини да се защитите. Така например, жени, деца, представители на религиозни или етнически малцинства по-честно се намират в такива ситуации.

През последните години делегациите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) са получили значителен брой твърдения на задържани за умишлено физическо малтретиране от полицейски служители, включващо плесници, ритници и удари с палки. За периода от 2000 до 2010 г. държавата е била осъдена да плати над 900 000 лева за обезщетения вследствие на неразследване и ненаказване на полицейско насилие.

Същевременно унизително отнасяне съставляват и условия в затворите и местата за задържане. БХК от години изследва крайно лошите условия в затворите, особено във Варна, Бургас и София, и констатира пренаселеност (по-малко от 2 кв. м площ средно на затворник), разруха, лоша хигиена, липса на дейности и неадекватен достъп до здравни грижи. В подкрепа на наблюденията ни, през 2015 г. КПИ констатира „тревожно положение“ с физическото малтретиране на затворниците от страна на надзирателите, особено в затворите в София и Бургас, и обърна внимание и на корупцията, която според него е „ендемична в българската система на затворите“.

Подобни са условията и в много здравни и социални институции, в които хора се настаняват против волята им. В тях се практикува физическо, както и химическо усмиряване и обездвижване чрез назначаване на свръхдози медикаменти със сериозни странични ефекти. На този фон, липсва какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 – 2011 г.

БХК се бори за регулиране на законодателно и практическо ниво на:

  • формулиране на наказателен състав за изтезание в Наказателния кодекс;
  • ефективен достъп до адвокат, медицинска помощ и уведомяване на трето лице на всяко задържано от полицията лице;
  • ефективен мониторинг на всички затворени институции от независим орган, както и от независими правозащитни организации;
  • контрол над спазването на закона при задържане на лица от полицейски служители, например чрез видеонаблюдение в полицейските управления;
  • създаване на ефективни механизми за жалби от лица, пострадали от насилие от страна на публични длъжностни лица.

Всяка година БХК следи и документира нарушенията, свързани с полицейското насилие, предлага правна помощ на жертвите, и организира застъпнически кампании и дейности за промяна на закони и практики.

БХК ежегодно следи и нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта на лицата в арестите и затворите.

Освен с теренни изследвания и водене на стратегически дела, БХК организира и застъпнически кампании и дейности:

През 2011 г. БХК започна кампанията „Полицейското насилие: стоп сега!“, която доведе до въвеждане на стандарта „абсолютна необходимост“ при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи през 2012 г.

През 2016 г. най-сериозният напредък в защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание в България бе приетият през януари 2017 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който цели да реформира системата на изпълнението на наказанията. Измененията засегнаха материалните условия, режима, правата на затворниците, оспорването на административните актове на затворническата администрация. В допълнителна част от законопроекта се създават средства за защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

БХК периодично изготвя алтернативни доклади по механизмите за преглед на задълженията на България по международни договори в рамките на ООН и Съвета на Европа, както и прави устни интервенции пред договорните органи по тези процедури.

БХК води и стратегически дела с цел цялостно реформиране на пенитенциарната система.

Така например по делото Ленев срещу България Европейският съд по правата на човека установи през 2012 г., че жалбоподателят, Юрий Ленев, заподозрян в съучастие в убийството на бившия премиер Андрей Луканов, е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания. Той намери нарушения на членове 3, 8, и 13 от Европейската конвенция по правата на човека. Решението по делото предвижда мерки за адекватно разследване в случай на изтезание, които да въведе държавата, но те продължават да не се изпълняват и до днес.

По делото Нешков и други срещу България Съдът в Страсбург прие пилотно решение, което доведе до важни законодателни промени и сериозни подобрения в материалните условия.