Изтезания

"Изтезание" е всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на някого пряко от  публично длъжностно лице или неговото явно или мълчаливо съгласие, и с определена цел. Тя може да е получаване на информация, наказание, сплашване, принуждаване или просто дискриминация. Изтезанието представлява тежка и умишлена форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

За "жестоко или нечовешко третиране" говорим, когато е причинено интензивно физическо или психическо страдание, макар и не в степента, в която това се случва при изтезанието. То може да включва:

  • физическо насилие;
  • разпит чрез използване на психологически тактики за натиск;
  • жестоки или варварски условия на задържане;
  • заплашване на човек с изтезание, ако заплахата е реална и непосредствена.

"Унизително отнасяне" означава форма на третиране, която подронва човешкото достойнство на лицето и му причинява страх, терзание или чувство за малоценност. Кога дадена форма на третиране се превръща в унизителна зависи от редица фактори, включително продължителността на въздействието, неговия характер, полът, възрастта, уязвимостта и здравето на жертвата.

По данни на БХК от няколко представителни изследвания, проведени в периода 2015-2021 г., всеки трети задържан от полицията в България е бил малтретиран по време на задържането или вътре в полицейското управление. Почти всеки, който е задържан от полицията, е изложен на риск от изтезание или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Както при всички нарушения на правата на човека, ако сте беден или принадлежите към дискриминирана социална група, е по-вероятно да се сблъскате с изтезания или жестоко или нечовешко отнасяне и ще имате по-малко начини да се защитите. В България такива са представителите на някои етнически малцинства (например ромите), децата, както и извършителите на определени престъпления.

Международното право забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание и не допуска никакви изключения от тази забрана. Тежките умишлени форми на тези деяния изискват наказателно преследване на извършителите, а в случай на изтезание не следва да има давност за такова преследване. Същевременно, причиняването на телесни повреди на лице когато то използва насилие при законен арест или в ситуация на неизбежна отбрана е допустимо и не представлява изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

През последните години делегациите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) са получили значителен брой твърдения на задържани в България за умишлено физическо малтретиране от полицейски служители, включващо плесници, юмруци, ритници и удари с палки или други твърди предмети. През 2015 г. и през 2021 г. КПИ направи две публични изявления, с които огласи подобни случаи в полицейски управления, затвори, психиатрични болници и домове за социални грижи за лица с психични разстройства в България.

БХК от години изследва лошите условия в детските институции, психиатричните болници и домовете за социални грижи,  затворите, следствените арести, и констатира пренаселеност, разруха, лоша хигиена, липса на дейности и неадекватен достъп до здравни грижи. Липсва какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 – 2011 г. От 2016 г. насам Министерството на здравеопазването забрани достъпа на БХК и до институците за деца и възрастни, които са под негово управление. Това пречи периодично да се проверява дали условията в тях и грижата за настанените се осъществяват при спазване на техните човешки права.

БХК се бори за регулиране на законодателно и практическо ниво на:

  • формулиране на наказателен състав за изтезание в Наказателния кодекс;
  • ефективен достъп до адвокат, медицинска помощ и уведомяване на трето лице на всяко задържано от полицията лице;
  • забрана за провеждане на „разузнавателни беседи“ по време на полицейското задържане без присъствие на адвокат;
  • ефективен мониторинг на всички затворени институции от независим орган, както и от независими правозащитни организации;
  • контрол над спазването на закона при задържане на лица от полицейски служители, например чрез видеонаблюдение в полицейските управления;
  • създаване на ефективни механизми за жалби от лица, пострадали от насилие от страна на публични длъжностни лица.

Всяка година БХК следи и документира нарушенията, свързани с полицейско насилие, предлага правна помощ на жертвите и организира застъпнически кампании и дейности за промяна на закони и практики. БХК периодично следи и нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта с лишени от свобода в затворите.

Освен с теренни изследвания и водене на стратегически дела, БХК организира и застъпнически кампании и дейности. През 2011 г. БХК започна кампанията „Полицейското насилие: стоп сега!“, която доведе до въвеждане на стандарта „абсолютна необходимост“ при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи през 2012 г.

Сериозен напредък в защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание в България бе приетият през януари 2017 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който цели да реформира системата на изпълнението на наказанията. Измененията засегнаха материалните условия, режима, правата на затворниците, оспорването на административните актове на затворническата администрация. С тях се създадоха превантивно и компенсаторно средство за защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.

БХК периодично изготвя алтернативни доклади по механизмите за преглед на задълженията на България по международни договори в рамките на ООН и Съвета на Европа и прави устни интервенции пред договорните органи по тези процедури.

БХК води и стратегически дела с цел цялостно реформиране на пенитенциарната система. Организацията представлява жалбоподатели или предоставя становища като трета страна по ключови дела, довели до реформа на системата в България, като например пилотното дело Нешков и други срещу България от 2015 г. По него ЕСПЧ постанови решение, което доведе до важни законодателни промени и сериозни подобрения в материалните условия.