Иранските жени нарушиха мълчанието, мъжете ги подкрепиха, сега е ваш ред!

Целият свят следи с ужас войната между Израел и Хамас, която коства живота на хиляди цивилни граждани. Много често Иран се споменава като подбудител и спонсор на атаката срещу мирни израелци. В Иран обаче има и много сериозен проблем със спазването на човешките права. Жените в тази ислямска държава практически нямат никакви права и са подложени на истински терор.

Затова избрахме да ви разкажем история от Иран, в която иранска активистка и журналистка анализа по-дълбоко и контекстуално тазгодишната Нобелова награда за мир, присъдена на сънародничката й и правозащитничка Наргес Мохамади, която и в момента е в затвора.

Фаеге Ешкевари се бори се за правата на жените и за свободата на сънародниците си в родината й . Преди повече от десетилетие двамата с мъжа й бягат след сериозните политически промени там. В България намират спасение, впоследствие и нов дом. Те са жалбоподатели на БХК, за чиито права адвокатите на програма “Правна защита на бежанци и мигранти” в БХК се бориха седем години.

Последните дни иранците се радват на искрени поздравления заради тазгодишната Нобелова награда за мир за Наргес Мохамади. Случва се за втори път: преди 20 години (през 2003 г.) Ширин Ебади спечели Нобел. Много хубава новина, но и знак, че се случва нещо революционно. Сега Иран има двама нобелови лауреати, един в изгнание и друг в затвора. До голяма степен това обобщава положението на всеки иранец.

Нобеловата награда за мир, преди всичко, е напомняне, че борбата, която иранският народ води за собствения си живот, за нормален живот без ужаса на религиозната диктатура, не е свързана само с правата на жените. Когато Берит Райс-Андерсен каза „Жени, живот, свобода!“, тя нямаше предвид само „права на жените“. Наргес Мохамади не е активистка за правата на жените, Наргес е реформистка, осъдена на 35 години затвор заради прочутото си изказване, че „Ислямската република не подлежи на реформи и трябва да си отиде“.

А лозунгът „Жени, живот, свобода!“ е за цялостна структурна промяна с активната и централна роля на жените - това се цени и от мъжете, които са наясно с дискриминацията в Ислямската република. Лозунгът звучи като заявка за промяна, потвърдена и от Нобеловата награда - и тя ще има отражение върху целия свят.

Това се случва след дълго мълчание на международната общност спрямо иранска гражданска съпротива срещу бруталния режим след катаклизмите на Махса Амини срещу деца - директната стрелба по деца и поредица от химически атаки срещу училища. Явно сега международната общност най-накрая реши да чуе гражданските призиви за промяна. Това вероятно ще направи обичайните компромиси с режима малко по-трудни.

Радваме сме, че тази награда поставя на дневен ред дебата за ключовата роля на жените, които не виждат себе си като жертви или розови феминистки. Те са добре запознати с различните си роли на агенти на структурната промяна:

от ежедневните действия на съпротива на ученички до категоричния отказ на Наргес Мохамади да се отрече от думите си;
на тези, които рискуваха живота си, за да сложат на мост плакат с надпис „Следващата Армита сме ти и аз!“ в деня на обявяване на Нобеловата награда за мир след като тийнейджърката Армита Джераванд - преди броени дни беше пребита от морална полиция и изпадна в кома заради това, че не е била със забрадка в метрото…
до Фатеме Сепехри - жена със забрадка, заставаща зад искането за оставка на върховния лидер, тя беше върната в затвора ден след отворена сърдечна операция, за да излежи 18 години лишаване от свобода - заради открития й призив за смяна на режима, а двамата й малки сина също бяха затворени след нейното изявление
и “иранските майки-жалбоподателки”, които показват изключителна смелост в настояването за и откритото публикуване на тяхно настояване за справедлив процес за техните деца - съдени заради това, че са мирно протестиращи - в една силно корумпирана ислямска съдебна система.

Нобеловата награда за мир е възможност да покажем на света, че нещо е на път да се промени в една умишлено пренебрегвана географска ширина с борещо се 85 милиона население и около 10 милионна диаспора, обезсърчена от компромисите на международната общност, политическите сделки и монополизиране на медиите. А един от неговите второстепенни резултати би бил свободата на избор на облекло.

Иска ми се борбата за свобода да не е на толкова висока цена за хората, които застават чистосърдечно, с голи ръце пред бруталните ислямисти, които не се свенят да стрелят директно по деца и бебета и да се измъкнат пред международната общност - с техните тежки убийства - с присъди за 45 години .

Това ще се случи, когато международната подкрепа не застава зад нелегитимен режим, който дава пари от петрол, за да “изпере” убийствата си.

Борбата срещу престъпността започва с думите,

които нарушават мълчанието, за да покажат каква е реалната ситуация.

И така, нека се върнем към това, с което започнах: има нация, подложена на домашно насилие от брутален тип, жените нарушиха мълчанието, мъжете ги подкрепиха по всички възможни начини…сега е ваш ред, ваш морален ред.

Видеото с историята на Фаеге и съпруга й “Добре дошли в България, моя дом” може да гледате и в ютюб канала ни тук.