Според българското законодателство всяко дете-чужденец под 18 години, което не е придружено от свой родител или от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на българския закон или обичай, се смята за непридружено.
"Лица, отговорни по силата на закон" са настойниците или попечителите, определени или назначени с акт на компетентен по правото на съответната държава орган на власт, а "лица, отговорни по силата на обичая" са пълнолетните роднини по права възходяща линия без ограничение в степените (баба, дядо, прабаба, прадядо), както и пълнолетните роднини по съребрена линия до трета степен включително (брат, сестра, чичо, леля, вуйчо и вуйна).
Много от влизащите в България украински деца обаче са придружавани от хора, които не отговарят на заложените в българския закон изисквания.
За да могат придружаващите ги възрастни официално да станат техни настойници или попечители пред българските власти, трябва да се премине през определена процедура.
Нейната роля е да осигури на децата грижа от хората, на които са ги поверили техните родители, които те познават и на които имат доверие. В същото време – да ги защити, в случай, че по пътя си до страната ни са попаднали сред недобронамерени възрастни или са придружавани от пълнолетни лица, които не могат или не желаят да продължат да се грижат за тях.
Българските гранични служби и органи по закрила на детето са инструктирани относно тази процедура, и са длъжни да я изпълняват, съобразявайки най-добрия интерес на всяко дете.
ДОПУСКАНЕ ДО ТЕРИТОРИЯТА
Всички малолетни и непълнолетни лица, пристигащи от Украйна, могат да влязат в България при наличието на документ за самоличност – задграничен паспорт, вътрешен паспорт, лична карта или удостоверение за раждане и какъвто и да е друг наличен документ, удостоверяващ самоличността на детето, независимо и без оглед на това дали детето е придружавано от родител, настойник или попечител по смисъла на българския закон (непридружено дете).
Непридружените деца имат право да влязат в България с оглед на най-добрия им интерес и на правото им да поискат и да получат временна закрила в българската държава.
Децата, които нямат никакъв документ, също трябва да бъдат допускани на територията на страната. Граничните власти обаче са задължени от българския закон да проведат с тях специално събеседване(както се постъпва и с пълнолетните лица, желаещи да влязат в страната ни без документи). В това събеседване трябва да участват и представители на Отдела за закрила на детето, които да бъдат гарант, че е защитен най-добрия интерес на детето. В рамките на събеседването представителите на граничните власти на органите по закрила на детето трябва да опитат да установят самоличността му, както и каква и връзката му с пълнолетните лица, които го придружават.
ПРИДРУЖАВАЩИ ЛИЦА
В случаите, когато детето е придружавано от пълнолетен роднина, който не е родител или настойник/попечител, или от друго близко на семейството лице, на което детето е било поверено, това обстоятелство може да се удостовери чрез представяне на пълномощно от родителя.
При липсата на такова пълномощно граничните служители са задължени от българския закон да се уверят, че детето действително е било поверено на придружаващите го възрастни и те действат в негов интерес. Това най-често става с кратко събеседване с детето, но при невъзможност (детето е твърде малко или по други обективни причини не може лично да даде информация) – и по косвени признаци. След като се уверят в това, граничните власти предоставят на придружаващото лице декларация по образец за поемане на отговорност и грижа за детето, която придружаващият трябва да попълни пред тях.
Граничните служители са задължени също да информират детето и придружаващите го за възможността да се регистрират незабавно за временна закрила. Ако те пожелаят това, регистрацията се извършва незабавно, като детето се регистрира отделно и му се издава самостоятелна регистрационна карта на непридружен малолетен/непълнолетен чужденец, на когото е предоставена временна закрила.
В случай на съмнения относно връзката между придружаващото пълнолетно лице и детето и спазването на най-добрия му интерес, граничните служители са длъжни незабавно да информират отдел „Закрила на детето“. Органите по закрила на детето имат задължението да проведат по-обстойно проучване на обстоятелствата и връзката между детето и придружаващите го, и да предприемат действия за осигуряване на най-добрия му интерес.
ДЕЙСТВИЯ НА ОТДЕЛИТЕ „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ КЪМ ДСП
Когато се настанят в определено населено място, украинските граждани, придружаващи деца, на които не са родители, трябва да посетят отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“, която отговаря за съответното населено място. Отдел „Закрила на детето“ ще им издаде документ, който да ги легитимира като полагащи грижи за съответното дете пред всички други български институции – например за да може на детето да се окаже медицинска помощ, да бъде записано на училище и др.
За да бъде издаден такъв документ, придружаващите ще трябва да представят документите за връзката си с детето като „лица, отговорни по силата на закон“, „лица, отговорни по силата на обичая“, придружител, упълномощен от родител или придружител с декларация по образец, попълнена пред българските гранични власти. Служителите от отдела за закрила на детето ще започнат процедура, която се нарича „социално проучване и оценка на положението на детето“, в рамките на която е възможно да посетят детето и придружаващия го на адреса, на който са настанени. Целта е да се уверят, че придружителят действа в интерес на детето. След като се уверят в това, на придружителя се издава документ, който му дава право да представлява детето пред всички български институции. Тази заповед се потвърждава с решение на съда. До излизане на съдебното решение правните действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност се извършват от съответната дирекция „Социално подпомагане“.
Ако получат сигнал за непридружено дете, социалните служби могат да започнат такова „социално проучване“ и без придружителят изрично да я е поискал.
В случай че се установи, че детето няма придружаващи го пълнолетни лица, които имат възможност и са съгласни да поемат грижите за него, или ако те не действат в негов интерес, органите за закрила на детето трябва да му осигурят грижи по реда на българския закон. Ако най-добрия интерес на детето е да бъде регистрирано за временна закрила или детето изрично пожелае това, съответната ДСП по неговото местонахождение трябва да организира регистрацията му.
Ако детето е с неизвестни или починали родители, след регистрацията за временна закрила българските власти ще започнат процедура, за да определят настойник или попечител на детето, освен ако то не е настанено в социална услуга за деца.
Пълния текст на Указанията за действията на държавните органи при установяване на непридружени деца от Украйна на границата или територията на България, както и необходимите документи можете да намерите тук.