КЗД: Прогонването на ромите от с. Войводиново през 2019 г. е дискриминация

Кметът на с. Войводиново е осъществил дискриминация при прогонването на всички роми от махалата в селото в първите дни на януари 2019 г. Това сочи решение на Комисията за защита от дискриминация. Според Комисията кметът не е отчел рисковете пред прогонените от домовете им майки с деца посред зима, и е прилагал законови мерки единствено към ромската общност в селото, но не и към етническите българи.

Припомняме, че преди година ВАС осъди за дискриминация бившия вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заради антиромски изявления, направени по време на същите събития.

В началото на януари 2019 г. в с. Войводиново, Пловдивско, двама младежи нападат друг млад мъж, командос от специалните сили и му причиняват сериозни травми, които прокуратурата определя като средна телесна повреда. Скоро след нападението, двамата извършители са заловени и осъдени. 

След като медиите съобщават, че двамата нападатели са от ромски произход и жители на селото, а нападнатият мъж – от български етнически произход, във Войводиново първо пристига тогавашният вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който заявява, че „циганите станаха изключителни нагли“. По-късно напрежението ескалира, събират се около 200 местни жители и правят опит да нахлуят в ромската махала, за да се саморазправят с живеещите там. Жандармерия и полиция предотвратяват физически сблъсък. 

Кметът на селото, Димитър Тосев, призовава ромите от ромския квартал да напуснат селото веднага и още през нощта на 6 срещу 7 януари 2019 г., както и на следващия ден, всички роми от квартала напускат домовете си като оставят след себе си цялата покъщнина. Месец по-късно напусналите домовете си роми, основно майки с деца, се опитват да се върнат, но не са допуснати дори да влязат в къщите си – техният път е препречен както от полицейските сили, така и от местните жители, които се опитват да ги нападнат. Свидетелка разказва пред КЗД, че „имаше един полицейски микробус, който спираше хората от селото да не нападнат ромите. Беше страшно“. Кметът Тосев лично откарва голямата група жени и деца до Пловдив. 

Непосредствено след събитията от 6 януари 2019 г. кметът Тосев разпорежда да се извърши проверка на законността на постройките на ромите и още на 8 януари 4 от тях са съборени, а други 15 са обявени за опасни за обитаване. 

Към настоящия момент в ромския квартал на с. Войводиново не живеят роми. Техните жилища са полуразрушени. Напусналите селото са поредно поколение жители на селото, родени там, в същите постройки, обявени за опасни. Децата са посещавали местните училище и детска градина, а мнозина са работили в местни бизнеси. Сега много от тях живеят в крайна бедност в пловдивския квартал Столипиново и в други населени места на България.  

КЗД установява, че в редица свои публични изказвания кметът Тосев обръща специфично внимание на етническата принадлежност на ромите и дори е заявил: „позицията на селото е – връщане назад няма“ и че „ако говорим, че в България живеят 800 000 роми или цигани, от тях сигурно на половина, да не кажа и повече, 500 000, не плащат нищо“, като не става ясно откъде той разполага с тези данни. Същевременно самият кмет потвърждава пред КЗД, че в селото има други незаконни постройки, които не се обитават от хора от ромски произход, но спрямо тях не са предприети действия по събарянето или изгонването на обитателите им. 

КЗД отбелязва, че „ принципът на пропорционалност изисква да се обърне специално внимание относно последиците от напускането на домовете на жалбоподателите (сред които майки с деца) в зимен период. Видно е, че с посочените мерки се засяга тежко посочената социална група и в по-голяма степен майките с деца и се отразява върху начина им на живот, социалните и семейни връзки, без да е отчетен рискът да останат бездомни … Установи се също, че от страна на Димитър Тосев не са предприемани молби и действия по приканване за спазване на обществения ред спрямо жителите от български произход, а единствено спрямо жителите от ромски произход“ . 

КЗД налага на кмета минимално предвидената глоба в закона, в размер на 250 лв. и му препоръчва  да предприеме приоритетно мерки спрямо жителите от ромски произход с оглед недопускане на дискриминация. Не става ясно от решението какви биха могли да бъдат тези мерки, след като всички роми са напуснали селото, а размерът на глобата не е съобразен с мащаба на действията на кмета. 

Делото е водено с правната помощ на Програмата за правна защита на БХК. Адв. Адела Качаунова, представителка на жалбоподателите, коментира, че събитията от 2019 г. в с. Войводиново показват настроения в българското общество, което желае налагането на колективно наказание над цяла група, въпреки че преките извършители на престъплението са осъдени. “Това става след подклаждането на общественото мнение от представители на властта – националист на ВМРО и с подкрепата на кмета на селото от ГЕРБ. Положително е, че КЗД видя дискриминация в случая, макар наложените мерки да са непропорционални на стореното. Заплашването на цяла група от населението от насъскана тълпа, колективното прогонване на група, обединена по етнически признак, опитите за саморазправа, избирателното прилагане на закона само спрямо една група от населението, са недопустими в условията на правовата държава, в която наказанията трябва да бъдат само индивидуални, а законите да се прилагат еднакво спрямо всички”, обясни адв. Качаунова. Тя подчерта, че широко известен факт и предмет на различни изследвания, включително на доклади на омбудсмана е, че голяма част от къщите из българските села и градове са незаконни, независимо от етническата принадлежност на собствениците им. Това положение продължава да е налице, без да се предприемат никакви законови действия за преодоляване на проблема, а всеки живущ в незаконна постройка е застрашен от разправа, с напълно законни средства, при удобен случай.

снимка: Боряна Пандова