"Ластици за коса. Като тръгнахме бях с дълга коса, но от нерви косата ми почна да капе и я отрязах. Каквото можехме да оставим - оставихме, и това тук е целият ни багаж. Бяхме взели и раницата с учебниците на Митя, но като разбрахме, че ще трябва да минаваме границата пеша, я оставихме.
Стигнахме с колата до границата. И след това с децата 8-10 километра вървяхме пеша, защото колоната от коли стоеше, а пеша можеше да се движим."
14 истории на жени, избягали с децата си от войната в Украйна и намерили временен пристан в България, разказва изложбата „Парченца от вкъщи“. Проектът на визуалния артист и активист Анна Стоева и Българския хелзинкски комитет ще може да се види на живо на 3 август от 16.00 до 20.00 ч. в градинката на ул. Пиротска до Централни хали и на 5 август от 16.00 до 20.00 ч. пред чакалнята Централна гара.
На 5 август ще можете да се срещнете и с част от героините на изложбата – жените, чиито истински истории на бягство от войната продължават да се случват в България.
„Колкото повече се отдалечава от нас началото на войната, толкова повече избледнява мисълта за нея.
Колкото повече се отдалечава началото на войната, толкова повече дни делят хората, избягали от нея, от момента, когато за последно са видели своя дом, дремели са на дивана пред телевизора, слагали са децата си да спят в техните си легла, избирали са коя собствена дреха да облекат сутрин...“, пише Анна Стоева за своя проект.
За разлика от бежанците от по-далечни държави, които трябва да пресекат морета с риск за живота си, украинските бежанци имат възможност да вземат поне някакъв багаж – някои един автомобил, някои един куфар, някои една раница. През тези вещи, чиято стойност понякога се измерва само в спомените, които носят, Анна Стоева разказва за пътя на бежанките от домовете им в Украйна до пристигането им у нас.
От жените, за които разказва проектът "Парченца от вкъщи", само две са се върнали в домовете си. Останалите са сменили вече няколко временни пристанища. „Тези вещи, които те носят със себе си, с всяка нова дестинация, с всеки изминал ден, са като избледняваща стара снимка, за която се държат, за да не забравят усещането за дом и надеждата, че ще има "вкъщи", в което да се върнат“, споделя авторката.
„Избрахме оживени градски пространства за тази изложба, защото тя не бива да остава затворена зад стени. Нейната цел е да ви срещне, докато се връщате от работа, докато прибирате децата си от лятната занималня или просто бързате за влака“, допълва Надежда Цекулова, директорка на програма „Кампании и комуникации“ в Българския хелзинкски комитет.
Затова и последният куфар в изложбата ще бъде „интерактивен“. Той ще приканва зрителите да споделят усещанията и представите си какво биха взели, ако са „в обувките“ на бягащите от войната.
Освен в рамките на двете събития, 14-те съдби са разказани в думи, снимки и видео на станицата „Парченца от вкъщи“ във фейсбук. Желанието на организаторите обаче е изложбата да бъде представена и в други локации в София, както и в други градове.
*Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените. Проектът не отразява становището на БФЖ и организацията не носи отговорност за него.
