ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Държавата пое ангажимент за генерална реформа на домовете за хора с увреждания

Решение на ЕСПЧ налага цялостна промяна в системата на запрещението и настаняването в институции. БХК започна кампания за затваряне на домовете за възрастни. 

Настаняванията в домовете за възрастни с увреждания в България в голямата си част са незаконни. Това съобщи днес Българският хелзинкски комитет (БХК), по време на специална пресконференция в София. 

"Скорошното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Станев срещу България направи на практика всички настанявания и цялата система на домове за хора с увреждания несъответна на Европейската конвенция за правата на човека, и поради това незаконна", обясни Красимир Кънев, председател на БХК. "Налага се цялостна реформа на запрещението и на настаняването в домове за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост, и трябва реален план за затваряне на тези дехуманизиращи институции", каза още той. 

ФАКТИТЕ ПО ДЕЛОТО И РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ

На 17 януари 2012 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург публикува своето решение по делото Станев срещу България. Това е единственото решение на Голямата камара на ЕСПЧ срещу България от 2005 г. насам. По него за пръв път в историята на Съда имаше две открити заседания, през 2009 г. и през 2011 г. То засяга лишаването от дееспособност на психично болен човек и настаняването му в дом за лица с психични разстройства. Жалбоподателят се оплаква от нарушения на член 3 (нечовешко и унизително отнасяне), член 5 (нарушаване на правото на лична свобода и сигурност), член 6 (право на достъп до съд), член 8 (нарушаване на правото на личен живот) и член 13 (липса на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Делото се води съвместно от Български хелзинкски комитет и Центъра за застъпничество за хора с психични разстройства в Будапеща. Адвокат на г-н Станев е Анета Генова, старши юрист в БХК. 

Жалбоподателят, Руси Станев от гр. Русе, който страда от шизофрения, е поставен под ограничено запрещение (тоест е частично лишен от дееспособност) през 2001 г. През 2002 г. той е настанен без негово съгласие в Дома за лица с психични разстройства в с. Пастра, община Рила. След настаняването му там директорът на дома става негов попечител. Домът се намира в отдалечено планинско село и г-н Станев не може да го напуска по своя воля. 

През 2003 г. и 2004 г. делегации на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание посещават дома в Пастра и намират, че условията там са нечовешки и унизителни. Те констатират крайна занемареност на сградите, липса на течаща вода, отвратително състояние на тоалетните, които са на двора, недостатъчно отопление и храна, която не съдържа млечни продукти и яйца и много рядко – плодове. Липсват организирани дейности и адекватна терапия.

От ноември 2004 г. г-н Станев започва да прави опити за отмяна на запрещението като моли за това прокуратурата и кмета на Община Рила. Но неговите усилия не се увенчават с успех. 

"В решението си Голямата камара на ЕСПЧ намери нарушения по всички оплаквания на жалбоподателя с изключение на тези по член 8. Съдът реши, че настаняването в социален дом за лица с психични разстройства под запрещение в България представлява лишаване от свобода и следва да са налице предвидените в член 5 от ЕКПЧ гаранции. Липсата на съгласие от страна на г-н Станев за неговото настаняване в Пастра прави лишаването му от свобода незаконно", каза адв. Анета Генова. "Освен това, според Съда той не е представлявал заплаха за себе си и за другите и лишаването му от свобода на основание неговото психично състояние не е оправдано. Жалбоподателят не е имал и вътрешноправно средство да оспори законността на своето настаняване в дома", добави тя.  

ЕСПЧ намира, че условията на живот в дома в Пастра са били унизителни за целия период на неговото пребиваване там, независимо от това, че българските власти не са имали умисъл да го подлагат на такова третиране. Поради това Съдът намира нарушение на член 3 от Конвенцията.

ЕСПЧ намира за неприемливо, че жалбоподателят не е имал възможност да възстанови своята дееспособност. Той отбелязва, че българското законодателство не предвижда периодичен преглед на състоянието на хората, поставени под запрещение, независимо от вида на запрещението. В случая с г-н Станев поставянето му под запрещение е било на практика безсрочно. Според Съда е също така неприемливо хората под запрещение да нямат пряк достъп до съд, какъвто българското законодателство не предвижда. По тази причина ЕСПЧ намира нарушение на правото на г-н Станев на достъп до съд по член 6 от ЕКПЧ.

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЦЯЛОСТНИ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ

Решението на ЕСПЧ по делото Станев срещу България изисква цялостни изменения в две сфери на българското законодателство:

• Реформиране на съдържанието на запрещението и на процедурата по лишаване от дееспособност

Българското законодателство, регулиращо съдържанието на запрещението, е едно от най-примитивните в Европа. То приравнява лицата, поставени под пълно запрещение към малолетни деца, а тези под ограничено запрещение – към непълнолетни. Лицата, поставени под пълно запрещение, са на практика извън гражданския оборот, а лицата под ограничено запрещение могат да действат съвместно с техните попечители, независимо от възможните конфликти на интереси между тях. И в единия, и в другия случай те са лишени от дееспособност, независимо от оценката на техните способности и възможните различия в техните умения да се справят в различни житейски ситуации. Те не могат да поискат промяна на условията за ограничаване на тяхната дееспособност, а законодателството не допуска тяхното периодично служебно преразглеждане. В общия случай запрещението е завинаги. Законодателството не препятства назначаване на настойници или попечители на лица, които са в потенциален или актуален конфликт на интерес с техните подопечни и допуска упражняване на такива функции от държавни служители в институциите, в които те са настанени. 

Системата на запрещението трябва да бъде изцяло и спешно променена. България има нужда от модерен закон, който да регулира подпомагащото вземане на решения от лицата с ограничена дееспособност въз основа на индивидуална преценка на техните възможности. Той следва да установи модерни форми на попечителство и да въведе допълнителни форми на подпомагащо вземане на решения. Индивидуалният достъп на лицата с ограничена дееспособност до системата на правосъдието не следва да бъде ограничавана под никаква форма; напротив, държавата следва да въведе ефективни механизми за подпомагане на този достъп, вземащи предвид специфичното състояние на лицето. Уместно би било, наред с измененията в относимото законодателство, да бъде приет специален закон, регулиращ ограничаването на дееспособността и подпомагащото вземане на решения.

• Реформиране на настаняването в институции за лица с психични разстройства и умствена изостаналост

Като следствие от решението по делото, българското законодателство следва да предвиди, че настаняването в институции за лица с психични разстройства и умствена изостаналост, когато е инициирано без валидно и продължаващо съгласие на настаняваното лице, представлява лишаване от свобода. 

Изискванията към гаранциите за законност и обоснованост по ЕКПЧ в подобни случаи са изключително сериозни и правят поддържането на сегашната система на институции за лица с психични разстройства и умствена изостаналост трудно съвместима с тях. Тя трябва да се промени. Държавата следва да приеме програма за деинституционализация на грижата за психично болните в хронична фаза на своето заболяване и да предприеме действия за трансформиране на тази грижа в общността. Подобна реформа е тясно свързана с реформата на ограничаването на дееспособността, защото настаняването в алтернативни форми на грижа следва да става също така с валидното и информирано съгласие на настаняваните лица.

"Министерството на правосъдието напълно осъзнава фундаменталното решение на ЕСПЧ", каза заместник-министърът на правосъдието Велина Тодорова, която присъства на пресконференцията. "Като цяло съм съгласна с всички предложения и идеи за промяна в законодателството. Някои от тях звучат доста революционно, но аз мисля, че сме готови да ги приемем. Тези въпроси са наистина много важни и мисля, че е дошъл момента да променим законодателството и в тази област", каза още тя.  

КАМПАНИЯ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ДОМОВЕТЕ

Освен, че настоява за спешна реформа в системата на запрещението, Българският хелзинкски комитет започва кампания за закриване на домовете за възрастни с увреждания. 

В институциите за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България хроничното занемаряване, отвратителните условия на живот, ограничаването на правото на личен и семеен живот и употребата на високи дози лекарства с цел контрол на поведението продължават да са рутина. При посещенията си в такива домове БХК постоянно се натъква на доказателства за потъпкване на човешки права, нечовешко и унизително отнасяне и ужасяваща липса на грижа. Реформата в тази сфера остава разпокъсана и бавна и твърде често забравя най-уязвимите.

По последни данни в българските институции за хора с психични увреждания и умствена изостаналост има около 4000 възрастни и над 1200 деца и младежи. Но докато за децата съществува държавна стратегия за деинституционализация, такава за възрастните няма. 

"Ние настояваме за приемане на стратегия за затваряне на тези домове, на тези складове за хора, която да бъде обвързана със срокове и да бъде обезпечена с достатъчно средства. Ние искаме деинституционализацията на домовете за възрастни да стане приоритет, и да бъдат развити достатъчно алтернативни услуги в общността, за да може хората да бъдат изведени от тези дехуманизиращи места", каза Яна Бюрер Тавание, директор програма "Кампании и комуникации" на БХК. Тя обясни, че гражданите могат да се включат в тази кампания, като подпишат петицията, публикувана на сайта на комитета - http://www.bghelsinki.org/bg/dejstvaj/.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова, която присъства на пресконференцията, също изрази съгласие с предложенията на БХК. Тя обяви, че МТСП започва работа по проект на стратегия за деинституционализация на домовете за възрастни хора. "Стратегията ще обхване един дългосрочен период от 10 години поне, започваме заедно да я разглеждаме и доразвиваме с нашите партньори от неправителствените организации. Нашата идея е в реформата за възрастни да приложим същия подход както при деинституционализацията за децата. Става дума за интегрирани мерки, които ще се финансират чрез различни структурни фондове следващия програмен период".

В края на януари БХК заведе дело в Страсбург срещу държавата заради липсата на социални услуги в общността - от името на жена с психична болест, която от години живее в дом. Тя съди България в ЕСПЧ за бездействието на властите да създадат социални услуги в общността, така че да не се налага тя да живее в институция, където животът й е осакатен.