След поредица сигнали на БХК, нов доклад препоръчва създаване на Програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност

За периода от 2010 до 2020 г. включително в България е установена смъртта на 66 жени, починали в периода на бременността, раждането и 42 дни след него. Данните се разминават от посоченото в официалната статистика, и имат някои ограничения, които показват, че дори и това може да не е реалното число.

Анализът на майчината смъртност, причините ѝ и начина на отчитане и контрол е изготвен от доц. Никола Василев, д-р Румен Велев и д-р Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В началото на 2021 г., в рамките на подготовката на Годишния доклад за правата на човека за 2020 г. Българският хелзинкски комитет се натъкна на тревожно разминаване в данните, които официалните институции съобщават относно майчината смъртност през 2019 г. и други тревожни тенденции по отношение гарантирането на човешките и гражданските права на жената в периода на бременността и раждането.

На база данни, получени по Закона за достъп до обществена информация, организацията установи, че НЗОК съобщава 7 случая на майчина смърт, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година. Комитетът сигнализира публично за този проблем и подаде редица сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Министерството на здравеопазването (повече по темата – четете на страницата ни тук).

Въз основа на подадения сигнал, още през март Инспекторатът на НСИ извърши проверка на данните в смъртните актове на жените, попадащи в обхвата на казуса, и предостави отговор, че данните са събрани и отчетени коректно.

През април 2021 г. тогавашният екип на Министерството на здравеопазването също проучи дали данните са събрани коректно от НЗОК и Националния център по обществено здраве и анализи, и след като установи, че не е налична статистическа грешка, изпрати отговор до БХК в този смисъл. Разминаването в данните беше аргументирано с факта, „че бременна или раждаща жена може да почине в резултат на друго заболяване, което е довело до смърт и в този случай в смъртния акт като причина за смъртта ще бъде описано другото заболяване“.

Тъй като в МКБ 10 изрично са дефинирани майчина смъртност, късна майчина смъртност и смърт, свързана с бременността (Част 2, том 1), и посочените дефиниции обхващат практически всички причини за смърт, възникнали по време на бременността, раждането и послеродовия период, с изключение на „злополука и случайно възникнала причина“, БХК повторно изпрати сигнала си до служебния екип на Министерството на здравеопазването през май 2021 г.

В следствие на това беше назначена нова проверка, базирана на проучване на данните в смъртните актове на починалите през 2019 г. жени, попадащи в посочената по-горе дефиниция. Макар и значително по-детайлна, тази проверка също целеше да установи коректността на вписването на причините за смърт – коректност, която беше потвърдена още в началото на казуса от проверката, извършена от инспектората на НСИ.

В тази връзка, възложеният от НЗОК анализ на майчината смъртност за периода 2010 – 2020 г. е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – колко често в България жените загиват по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са причините за това и може ли поне част от тези причини да бъдат предотвратени.

„Това усилие да се анализират данни е похвално, защото за съжаление не е рутинна практика у нас. Искрено се надяваме, че този доклад ще послужи за основа на още по-задълбочен анализ на качеството на грижите за бременните и родилките у нас, и до подобряване на спазването на правата им“, коментира Надежда Цекулова, директорка на програма „Кампании и комуникации“ в БХК.

Целият анализ може да бъде намерен на страницата на НЗОК. ♦