Затворническата администрация осъдена за бездействие да осигури навременно и адекватно лечение на онкоболен затворник

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието бе осъдена да заплати 60 000 лв. неимуществени вреди на малолетното дете и вдовицата на затворник, починал след като институцията не е осигурила адекватно и ефективно медицинско обслужване и лечение по време на изтърпяване на наказанието. Това реши Административният съд София – град по дело за обезщетение за вреди, причинени от нечовешко и унизително отнасяне, водено от близките на лишения от свобода с правната помощ на БХК.

Към момента на задържането си мъжът живеел в Испания, където вече бил диагностициран с рядко онкологично заболяване, и - според документите от Университетска болница „Принсипе де Аустуриас“ Мадридска област - насочен за приоритетно лечение. Още при постъпване в затвора в гр. София, той уведомява затворническата администрация за състоянието си и нуждата от незабавно лечение, но от там не предприемат нищо. Съдът констатира, че затворническата администрация е бездействала напълно в продължение на два месеца, след което пациентът е настанен в затворническата болница. Там обаче няма необходимите специалисти, дълго време не са предприети никакви действия по диагностициране, консултации, лечение или изясняване на възможностите за такова. Софийската градска прокуратура отказва да прекъсне изпълнението на наказанието му за целите на лечение, като указва лечението да се извърши  в болница извън пенитенциарната система в рамките на изтърпяване на наказанието.

След редица инициативи на близките му 34-годишният мъж получава някакви медицински грижи извън затвора - изведен е за операция през септември 2017 г., но е върнат в затвора непосредствено след това, което е попречило да получи следоперативни грижи. Онкоболният е извеждан за лъчетерапия, която обаче е прекратена заради висок риск и слаба вероятност от повлияване на заболяването.

Повече от половин година семейството се опитва да осигури на мъжа достъп до лечение. Намират болница в Испания, която дава шанс за постигане на ремисия и отправят искане до Върховната касационна прокуратура, която дава указания на градската да провери възможностите за лечение в чужбина. Градската прокуратура обаче отказва това и дава указания за лечение извън затвора, но в България. Лекарска комисия към затворническата болница изготвя заключение за пациента, съгласно което не може да му се осигури онкологично лечение, а само палиативни грижи.

През май 2018 мъжът е помилван с указ на вицепрезидента. Паралелно с това по случая се произнася и Административен съд София – град, като постановява незабавно настаняване в специализирана болница по негов избор за колкото време е необходимо по преценка на лекуващите лекари.

През януари 2019 г. испански лекари констатират рецидив на раковото заболяване. На 13 септември 2019 г. пациентът умира в болница в София.

По делото за отговорността на затворническата администрация за нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отнасяне съдът намира не само, че последната е бездействала за дълъг период от време, но и констатира лошите битови условия в болницата към Софийския затвор. Нещо повече – в болницата липсвали болногледач и санитар, които били необходими на болния, тъй като той не е могъл сам да обслужва физиологичните си нужди. Това налагало той да бъде подпомаган от другите настанени в болницата затворници. През този период не му е осигурена и възможност за свиждане с близките, въпреки неспособността му да напусне болницата, за да посети мястото за свиждане. Също така съдът отчита, че използването на помощни средства – белезници на краката, в периода на ежедневно конвоиране на онкоболния за лъчетерапия във външно болнично заведение, е било прекомерно, несъразмерно с оглед целите на охраната и това е довело до значителни болки, страдания и унижения за пациента.

„От извършени множество медицински проучвания става ясно, че при провеждане на адекватно лечение от съответните специалисти в съответните експертни центрове за този тип онкологични заболявания, пациентите имат шанс за оцеляване и възстановяване“, коментира адв. Ивета Савова от Програмата за правна защита на БХК. „Бездействието на ГДИН и прокуратурата да осигурят адекватно и ефективно медицинско обслужване и лечение по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е довело до смъртта на този човек, тъй като лечение не е било възможно в затвора, както и въобще в България. Лечението е било възможно в Испания, но всички опити преди помилването му да бъде допуснат от властите да се лекува са безрезултатни“, обобщава още адв. Савова.

Решението на Административен съд София – град не е влязло в сила и подлежи на обжалване.

Решението, публикувано от АССГ, можете да изтеглите и от сайта на проекта "Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България" от този линк.