Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията: бой с пръчки, вериги и липса на лечение в български психиатрични болници и социални домове

Днес Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание (КПИ) публикува доклада от своето посещение в България през август 2020 г., фокусирано върху психиатричните институции. По време на посещението делегация на комитета е посетила три държавни психиатрични болници и три дома за лица с психични разстройства.

Фактите, които КПИ огласява и за двата вида институции, са шокиращи с нечовешкото и унизително третиране на настанените в тях хора.

През последните шест години достъпът на неправителствените правозащитни организации и до двата типа институции бе значително ограничен. БХК не е посещавал психиатрични болници от 2014 г. насам, когато тогавашният министър на здравеопазването Петър Москов отказа да поднови споразумението между БХК и министерството. Министерството на труда и социалната политика също отказа да съдейства на правозащитния мониторинг на социалните домове и прехвърли отговорността за това върху общините.

Днешният доклад на КПИ разкрива, че функционирайки в условия на непрозрачност и произвол, тези институции са възприели и развили средновековни методи и практики на третиране на едни от най-уязвимите и безпомощни членове на нашето общество – хората с психични разстройства.

На заседанието си през ноември тази година КПИ е взел решение да предприеме стъпки към публично изявление по отношение на България, с което да огласи липсата на сътрудничество с българските власти за изпълнение на препоръките на комитета.

Целия доклад на английски език можете да прочетете тук. По-долу представяме превод на български език на резюмето на доклада, изготвено от самия комитет.

* * *

CPT/Inf (2020) 39 – Part

Доклад до българското правителство от посещението в България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание (КПИ), 10 до 21 август 2020 г.

Страсбург, 2 декември 2020 г.

РЕЗЮМЕ

Основната цел на ад хок посещението в България през 2020 г. беше да се проследи дали българските власти са постигнали някакъв напредък след периодичното посещение на КПИ през 2017 г. по отношение на препоръките относно третирането, условията и правните гаранции за психиатричните пациенти и за лицата, настанени в социални институции.

Комитетът отбелязва с дълбока загриженост, че констатациите от посещението разкриват, че много от дългогодишните препоръки на КПИ остават неизпълнени и че българските власти не са предприели ефективни действия за подобряване на ситуацията в светлината на тези препоръки. По тази причина, КПИ реши да задейства процедурата, предвидена в член 10, параграф 2 на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание.^[1]

Психиатрични заведения

Делегацията посети за пръв път Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ и ДПБ с. Царев брод. Делегацията посети и ДПБ гр. Бяла, посещавана преди това от КПИ през 2006 г.

И в трите посетени болници делегацията получи оплаквания за малтретиране на пациенти от страна на персонала, а именно, вербална агресия на санитари към пациентите, крещене, бутане или удряне на шамари. Въпреки че в Царев брод цареше угнетяваща атмосфера и беше установено крайно неподходящо използване на средства за имобилизация - метални синджири, завързани за китките и глезените и заключени с катинари - действителното физическо малтретиране на пациентите от страна на персонала не изглеждаше толкова широко разпространено. Положението в болниците „Св. Иван Рилски“ и тази в гр. Бяла обаче беше много тревожно.

Що се отнася до материалните условия, Комитетът отбелязва, че и в трите болници са извършени ремонти, особено в болницата в Царев брод, и че материалните условия в гр. Бяла са се подобрили от последното посещение на КПИ през 2006 г. Въпреки това, независимо че пациентите и в трите болници са настанени в малки спални помещения със задоволителна осветеност и вентилация, някои зони бяха разнебитени и в очевидна нужда от по-нататъшни материални подобрения, тъй като повечето спални помещения бяха голи, без всякаква персонализация и възможности за лично пространство, с оскъдни лични вещи и без лични шкафчета, които да се заключват.

И в трите посетени болници беше установен неадекватен и, в различни степени, често крайно недостатъчен на брой персонал в отделенията. Освен това, броят на мултидисциплинарните клинични екипи беше напълно недостатъчен, за да отговори на многото нужди на пациентите от психо-социално лечение и рехабилитация. Комитетът изрази становището си, че трайният недостиг на персонал създава впечатлението, че в Министерството на здравеопазването грижите за психичното здраве не се оценяват достатъчно високо и очевидно за в бъдеще следва да им се даде по-голям приоритет за инвестиции и развитие.

По отношение на дневния режим и лечението, атмосферата в много от отделенията и в трите посетени болници често изглеждаше по-малко терапевтична, понякога неглижираща и дори контролираща, потискаща и наказателна. Прилаганото лечение, както КПИ е установявал многократно и в други български психиатрични болници, последно през 2017 г., се изразява предимно във фармакотерапевтично лечение. Ситуацията допълнително се утежнява от пълната липса или крайно ограничените възможности на пациентите за ежедневни разходки на открито.

Комитетът отбелязва стъпките, предприети в отговор на пандемията от Covid-19 в психиатричните болници и социалните институции, посетени от делегацията на КПИ, и отбелязва, че пандемичната ситуация със сигурност остава сериозен риск за уязвимите пациенти и домуващи в социалните домове.

КПИ препоръчва на българските власти да разработят конкретна и всеобхватна стратегия в отговор на задълженията им във връзка с пандемията от Covid-19 в психиатрични болници и социалните домове. КПИ излага някои от елементите, които такава стратегия би трябвало да включва. Освен това, Комитетът препоръчва сериозно да се обмисли въвеждането на финансиран от държавата режим на редовно провеждане на PCR тестове за целия персонал (и на всеки психиатричен пациент или настанен в социален дом при първоначално или последващо постъпване).

По отношение на средствата за имобилизация, изолация, механична и химическа имобилизация на пациентите се практикува във всички посетени болници. Въпреки това, както и по време на посещението през 2017 г., стандартите на КПИ относно използването на средства за имобилизация не бяха спазени в нито една от трите посетени болници.

В допълнение към горното, средствата за имобилизация, използвани и в трите болници, са неподходящи и причиняват болка на пациентите, подложени на механична имобилизация. Най-обезпокоителната беше ситуацията в Царев брод, където, въпреки наличието на правилно изработени подплатени обезопасителни колани, пациентите бяха почти изключително завързвани за леглата с метални синджири, завързани за китките и глезените им и заключени с катинари, често в продължение на дни. Подобна срамна практика е напълно неприемлива и лесно може да се счита за нечовешка и унизителна. Тя трябва да бъде преустановена незабавно.

Подобно на констатациите от посещението през 2017 г., в болниците „Св. Иван Рилски“ и Царев брод се установи, че редица пациенти, които не са поставени под запрещение, са подписали формуляри за доброволна хоспитализация и настаняването им се счита за доброволно, но въпреки това те не бяха действително съгласни с хоспитализацията, заявявайки че искат да напуснат. Това не им беше позволено и по този начин те са де факто задържани против волята си.

По отношение на контактите с външния свят, и в трите болници постъпиха много оплаквания, че достъпът до телефон е силно ограничен. КПИ препоръчва на българските власти да гарантират, че всеки психиатричен пациент има ежедневен достъп до телефон или до собствен мобилен телефон, освен ако не съществуват сериозни съображения за безопасността или има законосъобразна и мотивирана лекарска заповед въз основа на индивидуална оценка на риска или съдебна заповед за противното.

Социални институции

Делегацията на КПИ посети за първи път домовете за хора с психични разстройства в с. Куделин, с. Самуил и с. Говежда.

Феноменът на физическо малтретиране на домуващи от персонала в българските домове за социални грижи беше обект на дългогодишна загриженост на Комитета. И в трите заведения, посетени през 2020 г., делегацията получи редица достоверни твърдения, че персоналът понякога вика на домуващите, а че санитарите, както и пазачите в институциите в Куделин и Говежда – носят и понякога удрят домуващите с дървени тояги. Тояги, съответстващи на описанията на домуващите, бяха намерени от делегацията в помещенията на персонала и в трите заведения.

Що се отнася до условията на живот, и в трите посетени заведения домуващите бяха настанени в малки спални помещения, които бяха добре осветени и проветрени и не бяха пренаселени. Въпреки че след основния ремонт на дома за социални грижи в с. Самуил са осигурени задоволителни условия и дори самостоятелни санитарни възли в много от стаите, помещенията в Куделин и Говежда са оголени и разнебитени, с оскъдни възможности за персонализация и лично пространство. Жизнената среда на домуващите в тези двете заведения изисква значителни подобрения.

Що се отнася до персонала, и в трите заведения, както и в посетените през 2017 г., беше ясно, че броят на персонала в отделенията (медицински сестри и санитари) е крайно недостатъчен, за да осигури подходящи индивидуални и персонализирани грижи, комфорт, надзор и защита на големия брой най-нуждаещи се домуващи. Освен това, вероятно поради ниските заплати и трудностите при привличането и задържането на персонал за работа в доста отдалечени заведения, професионалната подготовка на персонала, особено на санитарите, изглеждаше на ниско ниво. Това, в комбинация с неадекватното обучение и надзор, несъмнено увеличава риска от малтретиране на домуващите.

Броят на мултидисциплинарния персонал, който би могъл да осигури психо-социална, трудотерапия и възстановителна терапия на домуващите, също беше недостатъчен, особено в институциите в Куделин и Говежда.

Въпреки че изолацията и имобилизацията остават незаконни в българските социални заведения съгласно националното законодателство, беше установено, че такива рестриктивни практики се срещат в различна степен и в трите посетени заведения (подобно на констатациите на КПИ през 2017 г.). Комитетът отбелязва с най-голяма загриженост, че в Куделин домуващите съобщават, че понякога могат да бъдат завързани за пейки в двора или дори за легло в една от двете стаи за изолация, като за целта се използват метални синджири, заключени с катинари (синджири и катинари, съответстващи на описанията на домуващите, бяха намерени в стаята на охраната на институцията). Подобна практика е напълно неприемлива и може да се счита за нечовешка и унизителна. Тя трябва незабавно да бъде преустановена.

Комитетът заключава, че продължаващото съществуване на такива социални институции в България не е жизнеспособно. Той силно подкрепя плана на българските власти за затваряне на редица заведения за социални грижи до 2022 г. и разработване на подходящи услуги в общността. Освен това, Комитетът настоятелно призовава българските власти в спешен порядък да ускорят програмата си за закриване на оставащите архаични, остарели социални заведения, изкоренявайки необходимостта от тях възможно най-скоро.

Преди затварянето на всички тези остарели заведения, КПИ призовава българските власти да предприемат конкретни и неотложни мерки (включително препоръчаните в настоящия доклад), насочени към отстояване на човешкото достойнство на всички лица, настанени в съществуващите домове за социални грижи, и без допълнително забавяне.

↑ [1] "Ако страната не сътрудничи или откаже да подобри положението в светлината на препоръките на комитета, той може, след като страната е имала възможност да изрази своето становище, да реши с мнозинство от две трети от членовете си да обяви публично становището си по въпроса.“