Пазарни зависимости, натиск над медии и журналисти, съдебно преследване – какво доведе България до 112 място по свобода на словото

През 2021 г. България пада още едно място в индекса на Репортери без граници за медийна свобода и достига 112-о от 180 държави, стана ясно днес. Така страната ни се оказва след Бразилия и преди Индонезия.

Какво доведе до тази позиция?

Българският хелзинкски комитет изследва проблемите на свободата на изразяване в Годишния си доклад за състоянието на правата на човека през 2020 г., чието публикуване предстои в началото на месец май.

Пазарни зависимости

През 2020 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри безпрепятствено поредица от сделки, които създадоха господстващо положение на Нова броудкастинг груп, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви на медийния пазар. В последната седмица на годината бе обявена предстояща нова смяна в собствеността на групата. Новият собственик – компанията „Юнайтед груп“ - е собственик и на БТК, и така групата получи контрол на медийното съдържание от създаването до разпространението му по кабел, сателит и ефир, по интернет и радио честоти. А дори и в печатната мрежа, защото успоредно се договори сделка за придобиване на част от големите печатни издания от арсенала на Делян Пеевски. През януари 2021 г. и двете сделки бяха одобрени от регулаторната комисия.

Натиск над журналисти

Властта на най-високо равнище неведнъж показа презрението си към медиите и нежеланието да отговаря на въпроси. Докато премиерът наричаше журналистите мисирки и старателно избягваше срещи с тях, акредитираните журналисти в парламента бяха настанени в приземно помещение без достъп до депутатите.

По време на националната конференция на управляващата партия ГЕРБ на 5 август две журналистки на критичната към властта „Свободна Европа“ не бяха допуснати да отразят събитието. Те бяха атакувани физически и обиждани от поддръжници на партията.

На антиправителствен протест на 2 септември общо над 10 журналисти пострадаха от действия на полицията, като според някои от тях са били атакувани целенасочено. Във фокуса попадна битият от полицаи и отведен в ареста без заповед за задържане и без достъп до адвокат журналист на свободна практика Димитър Кенаров. По думите му по време на случилото се многократно се е легитимирал като журналист, но това нямало значение за полицаите.

Качество по време на пандемия

В първата половина на годината близо половината медийно съдържание бе посветено на темата за пандемията от коронавирусно заболяване. В този контекст до българската аудитория достигаха сензационни заглавия и извънредни включвания, противоречиви послания, дори конспирации, представяни като информационен плурализъм.

Тревожни бяха опитите на властта да заглушава и прикрива факти, като ги обявява за „всяване на паника“. Проф. Асена Сербезова (тогава Стоименова), председателка на Българския фармацевтичен съюз (БФС) бе обвинена за всяване на паника заради интервюта, в които призовава хората да не се презапасяват с лекарства, тъй като това ще предизвика недостиг.  Успоредно с обвиненията от прокуратурата, Сербезова бе подложена на две проверки от Националната агенция по приходите, и една от Агенцията за държавна финансова инспекция, макар че не е на държавен пост от повече от две години.

През 2020 г. бяха направени и неколкократни опити да се използва здравната криза за законодателно ограничаване свободата на изразяване.

Повече по темата можете да прочетете в интернет страницата на БХК тук. Очаквайте Годишния доклад на БХК за състоянието на правата на човека в България в началото на месец май. ♦