БХК инициира среща, посветена на гражданското образование

Правата на човека и как ги преподаваме в рамките на гражданското образование бе фокусът в дискусия, инициирана от Български хелзинкски комитет. В срещата се включиха различни специалисти - университетски преподаватели, учители по гражданско образование, представители на неправителствения сектор,  държавни структури, студенти и докторанти.

Сред обсъжданите теми бяха: как да преподаваме за права на човека в училище; какви да са думите и езика, с които учителите да бъдат чути и разбрани от учениците; трудните теми; важните уроци; които няма как да не бъдат преподадени и дискутирани с днешна дата - тези и други въпроси бяха обсъдени от участниците. Бяха представени и различни иновативни подходи за обучаване в човешки и граждански права.

Проф. Петя Кабакчиева, социолог, дългогодишен преподавател в СУ, съавтор на един от учебниците по гражданско образование говори по темата: "Как да говорим за правата на човека и за кои права най-трудно се говори?". Според нея предметът “гражданско образование” е своеобразно “гражданско възпитание” и трябва да бъде преподаван по подходящ начин и на по-малките ученици.

Огнян Исаев от “Тръст за социална алтернатива” разказа за обучение за учители, което тръстът прави - “Как да се учим да живеем заедно”, което използва личното емоционално въвличане, за да промени нагласите към различни уязвими групи.

Радослав Стоянов от БХК представи "Ръководство по правата на човека" - платформа с базова и по-задълбочена информация за основните човешки права, както и конкретни казуси и дела в съответните сфери. Платформата може да се използва и образователен инструмент в гражданското образование.

Юлия Мишкова от “Заедно в час” разказа за новата платформа с ресурси за учители и ученици инициирана и поддържана от организацията и за един от курсовете в нея "Как да преподаваме избирателни права” .

Борислав Димитров от “Софийска платформа” представи проекта "Истории от Белене", където ученици, учители и всеки любопитен може да “поговори с оцелял от лагерите в комунистическа България. В тях хората са лишавани от свобода без съдебен процес, без право на защита, без конкретно обвинение и без определен срок! Създателите на проекта са водени от идеята, че “За да гледаме напред, трябва да можем да гледаме назад, в миналото си.”, а зад възможността всеки, който иска да може да проведе разговор с оцелели от репресиите стоят стотици часове видео заснемане и обработка и изкуствен интелект, който подбира тази част от записа, която отговаря на въпроса на посетителя.

Участниците се обединиха около общата позиция, че човещината, съпричастността и обичта към човека са основните ценности, които е важно да събудим у учащите, когато преподаваме за правата на човека в часовете по гражданско образование. И, че това може да бъде постигнато с повече конкретни и лични истории и готови примери, визуализиране на казусите, тематични дискусии в час.