Трябва да овластим уязвимите групи, ако искаме да живеем в демократично общество. Това ще спомогне да намалим и случаите на дискриминация, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци.Тази теза изрази социологът Венелин Стойчев по време на трета по ред Национална застъпническа среща с представители на изпълнителната власт по проекта „РАВНИ – ЗАЕДНО“ (ЕQUALTOGETHER).
Губи се ценен човешки ресурс заради липсата на активни държавни политики за социална интеграция и десегрегация на ромската общност. Това изтъкна Сашо Ковачев от организация ЛАРГО-Кюстендил. По думите му се пилее човешки ресурс, защото от 30 години ромите са най-мразената и сегрегирана общност. “Ромите избягаха навън, образоваха децата си, които вече говорят чужди езици и сега много бизнеси в града изпитват недостиг на работна ръка,“ поясни Ковачев.
Същевременно в cлeдвaщитe 5 гoдини нa пaзapa нa тpyдa в България ще има недостиг на около 500 000 работници – тази статистика на Агенцията по заетостта от 2023 г. припомни Виктор Лилов, член на Наблюдателния комитет на проекта.
Българското правителство отказваше да признае, че има сегрегация на ромската общност преди да се приеме Рамкова програма от 2000 г., припомни политологът Румян Русинов. Тогава започна бавният, но успешен процес по образователната десегрегация на ромските деца. Днес в университетите има вече над 5000 ромски студенти. По места, като например в община Кюстендил - в полицията, училищата и в социалните служби се назначават служители с ромски етнически произход. И този процес е нужно да продължи.
“Демаскиране на мотивите от предразсъдъци“
За някои от несъвършенствата в съвременното наказателно право - при престъпленията от предразсъдъци и криминалната реч на омраза - говори Красимир Кънев от БХК. Според него един от основните проблеми тук е, че в общата част на кодекса липсва разпоредба, налагаща приемането на подбудите от предразсъдъци като утежняващи вината обстоятелства. Това, при някои престъпления, остава в рамките на преценката на съдийския състав.
Кънев припомни, че няма друг наказателен кодекс в европейска държава, който да не указва в общата си част отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. За някои престъпления с мотив от предразсъдъци няма квалифицирани състави. За едно демократично общество е изключително важно - в рамките на формалния контрол – правото – да бъде заложено „демаскиране на мотивите от предразсъдъци“.
Напредък: дискриминацията в законодателството
Има напредък по отношение на дискриминацията в българското законодателство, когато тя е основана на пол, при тежките престъпления, каза Геновева Тишева - член на Комитета на ООН за защита от дискриминацията спрямо жени, за периода 2023 – 2026 г. Препоръките към България са да се извършва системен медиен мониторинг и да се налагат санкции на медии, когато се стереотипизира публично ролята на жената. Сред положителните примери в Европа е Молдова, която е направила законодателни промени срещу използване на сексистки език и прояви на дискриминация към жените в политиката. В Италия се предприемат мерки срещу виктимизацията на жените, решили да направят аборт. Глобално също има напредък – в Гватемала са въведени законодателни гаранции за защита на ЛГБТИ жени, а в Шри Ланка – делото Калдера декриминализира хомосексуалността.
За българското министерство на вътрешните работи превенцията от дискриминацията и престъпленията от предразсъдъци е първостепенна тема и актуална работна задача, каза в приветствените си Стоян Темелакиев, зам.-министър на МВР. Две постоянни комисии работят за международно правно сътрудничество в сферата на противодействието на престъпленията от предразсъдъци, една национална работна група е фокусирана върху мерките за преодоляване на прояви на антисемитизъм, допълни Бисерка Цанева, зам.- министър на правосъдието.
Социалните платформи – подиум на омразата
И макар - според медиен мониторинг „Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии“ от февруари 2023 г., да се наблюдава съществено намаляване на използването на езика на омраза в изследваните 13 медии – печатни и електронни, речта на омраза остава ненаказана и много опасна. Най-широко е разпространението на езика на противопоставяне в социалните платформи. Ограничаването използване на трафични данни като доказателства при наличие на тежки престъпления, не помага да се предотврати разпространението на речта на омраза в социалните мрежи, посочи Богдан Млъчков от Министерството на правосъдието.
В Националната застъпническа среща участваха представители на изпълнителната власт – експерти от Министерството на правосъдието и от Министерството на вътрешните работи, представители на петте партньорски организации: Дром-Видин, асоциация Интегро-Разград, ЛАРГО-Кюстендил, РАКО-Сливен, ЛГБТ Действие-София, както и журналисти, студенти и университетски преподаватели.
Проектът ЕQUALTOGETHER e своеобразно продължение на проекта NO HATE BG и е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската комисия. Европейският съюз или Европейската комисия не носят отговорност за тях.
Повече за проекта четете тук.
