Омразата остава невидима и ненаказана в България

Омразата остава невидима и ненаказана в България - това стана ясно по време на  Национална застъпническа среща, организирана от БХК, на 29 май 2024 в София. Срещата е  първата, от три срещи с публичните власти, по проекта РАВНИ - ЗАЕДНО  (ЕQUALTOGETHER)

В обществата, в  които политиката спрямо езика на омразата и нетолерантността е ефективна,  има  по-голяма чувствителност у хората към проявите  от предразсъдъци. Наблюдават се завишени показатели на докладване на прояви  на дискриминация.Това  сочат данни от проучване на Евробарометър от 2023 г.

Чувствително ли е българското общество по отношение на речта на омразата и престъпленията от предразсъдъци?

На въпроса „Чували ли сте език на омразата?“ повечето хора в проучването на Евробарометър отговорят, че са го чували от политиците и затова може да се каже, че езикът на политиците е по-важен от законодателните промени, които те успяват да направят, посочи  Боян Захаравиев от Институт Отворено общество - София, член на Наблюдателния комитет на проекта РАВНИ-ЗАЕДНО (ЕQUALTOGETHER).

“Стига се дотам, че езикът на омразата  се приема за нормален, даже и сред хора от администрацията и правоохранителните власти, които спират да го разпознават и определят като престъпление спрямо личността.”

„Гражданите трудно разпознават езика  и престъпленията от омраза“, каза началникът на кабинета на омудсмана на Р България – д-р Катя Христова - Вълчева. Често се наблюдава и институционална нечувствителност. 

Престъпленията от омраза не са български феномен. Същественото е, че в някои общества са по-разпознаваеми и не остават ненаказани, посочи социологът Венелин Стойчев, член на Наблюдателния комитет на проекта РАВНИ-ЗАЕДНО (ЕQUALTOGETHER).

Престъпленията от омраза са сериозно предизвикателство. Проучване на ФБР сочи, че при  70%  от инцидентите на нетолерантност има физическа саморазправа. Характерно за тези деяния е, и че извършителят често описва действията си като спонтанни и ирационални, а жертвата обичайно е анонимен за извършителя човек. 

Депутатите от 49 Народно събрание -  Елисавета Белобрадова и Деница Сачева, потвърдиха, че като политици  често са били жертви на език на омраза.

За Елисавета Белобрадова пътят за справяне с проблемите на нетолерантноста и насаждането на нетърпимост са действащи поликити по интеграция на ромските деца "през подкрепа за езикова реформа“."Когато тръгнат на училище, ромските деца вече трябва да знаят добре български език”. Деница Сачева потвърди нуждата от интеграцията на ромската общност през образование и програми по предприемачеството. 

Зам.- председателят на НСИ – Свилен Колев  направи статистически паралел между  регистрираните осъдени лица за престъпления от общ характер и осъдените за престъпления от  предразсъдъци в периода след последните промени в НК, приети от 49-ото  Народно събрание на 28 юли 2023 г. и обнародвани на 3 август 2023 г.

По данни на НСИ за  2022 г. общият брой на осъдените лица е 28 000,  като от тях по член 131 (за телесни повреди) са осъдени 97 души, а по член 164 (свързан с деяния от  расистки и ксенофобски подбуди) , за същия период има само 1 условно осъждане. 

Медийният изследовател доц. Иво Инджов представи данни от  мониторингов доклад, на тема: ЛГБТИ – Новата медийна мишена вместо ромите? (Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии). Докладът анализира данни от мониторинг на съдържанието на тринайсет български медии, осъществен в периода януари – февруари 2023 г. Мониторингът, осъществен в рамките на проекта РАВНИ-ЗАЕДНО (ЕQQUALTOGETHER) изследва  употребата на реч на омразата в медиите,  и е достъпен тук: https://nohate.bghelsinki.org/biblioteka/balgarski-opit/#reports

От 739 проучени публикации - 465  (63%) са на тема мигранти. На второ и трето място, с приблизително еднакъв брой материали, са представени групите на ромите и ЛГБТИ: 99 (13%) и 89 (12%). Четвърта по брой публикации е „еврейската“ тема – 32 материала (4%). Статистически незначима величина спрямо изследваната съвкупност представляват публикациите за арменци (9), турци (7), българи мюсюлмани (5). ЛГБТИ хората са най-честата медийна мишена  - представяни са като заплаха за обществото, за нормалността, за бъдещето на страната в определени медии: „Труд“, „24 часа“, „Епицентър“ и „Гласове“.

Адв. Симона Велева, член на СЕМ, изрази очакването на  регулатора  да има повече сигнали от гражданите. "Сезирайте СЕМ за всяко използване на език на омраза в електронните медии", апелира Велева. Пролет Велкова, член на СЕМ, припомни , че съществува Етичен кодекс на българските медии, който балансира правата и задълженията на медиите   "Медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения. И това трябва да е стандарт за всеки журналист", обобщи Виктор Лилов, издател и член на Наблюдателния комитет на проекта РАВНИ-ЗАЕДНО ( ЕQUALTOGETHER).

Националната застъпническа среща с публични власти е първата от три поредни срещи, в рамките на проекта „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци“ (EQUALTOGETHER), съфинансиран от Европейския съюз.

По време на срещата стана ясно , че  на създадената, в рамките на проекта, платформа  за докладване на случаи от омраза equal.bg, вече има регистрирани 200 прояви на реч на омраза, нетолерантност  и дискриминация. Платформата дава възможност да се наблюдава, в кои райони има засилени инциденти от омраза в реално време. Equal.bg e анонимна пратформа и има за цел да събира данни за престъпления от предразсъдъци и реч на омраза в цялата страна.

В Националната застъпническа среща участваха  представители на КЗД, Институцията на Омбудсмана, народни представители,  СЕМ,  АЕЖ, преподаватели и студенти,  представители на петте партньорски НПО:  Дром – Видин, асоциация Интегро – Разград,  ЛАРГО – Кюстендил, РАКО – Сливен, ЛГБТ Действие – София. 

...................

Проектът ЕQUALTOGETHER e своеобразно продължение на проекта NO HATE BG  и е съфинансиран от ЕС.
Повече на: https://nohate.bghelsinki.org/