В Световния ден на бежанеца: Цяло десетилетие институциите бойкотират Програмата за интеграция на бежанците

България вече десет години няма работещ механизъм за включване в обществото на чужденците, потърсили и получили международна и хуманитарна закрила у нас. Въпреки многократните сигнали от български неправителствени организации и международни институции, че това създава висок риск от нарушаване правата на бежанците, до момента нито едно от често сменящите се политически ръководства на страната ни през това десетилетие не е предприело адекватни мерки за решаване на проблема.

На 1 януари 2014 г. изтече срокът за действие на съществуващата към онзи момент Национална програма за интеграция на бежанците в Република България (2011 - 2013 г.). Това се случи в контекста на започващата тогава сирийска криза, в период на сериозна политическа нестабилност у нас, и доведе до двегодишен период, в който напълно липсваше Национална уредба за интеграция на бежанците. През 2016 г. бе прието Постановление на Министерски съвет, делегиращо на общините задълженията за подкрепа на хората, получили закрила у нас. След половин година обаче то бе отменено от първото служебно правителство, назначено от новоизбрания по това време президент Румен Радев.

Оттогава насам многобройните опити Наредбата за интеграция на бежанците да бъде коригирана и съживена бяха блокирани на всички управленски нива и тя продължава да бъде един изпразнен от съдържание и смисъл документ. Приетата набързо в условия на спешност на 10 март 2022 г. Програма за хуманитарна подкрепа на бежанците от Украйна още през ноември на същата година бе орязана до неузнаваемост от служебното правителство на Гълъб Донев. Многобройните опити тази програма да бъде заменена с нова и по-адекватна Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция също удариха на камък и напълно готовият й проект, изготвен от Междуведомствената експертна работна група към Националния оперативен щаб, многократно бе връщан както от ротационното правителство на Николай Денков, така и от настоящото служебно правителство на Димитър Главчев.

Изминаха десет години от началото на гражданската война в Сирия, три години от завземането на властта в Афганистан от талибаните и две години от нападението над Украйна от диктаторския режим в Русия. Войни и конфликти, довели до загуба на живот на хиляди хора и страдание, отчаяние и безнадеждност за милиони.

Тези конфликти продължават и до днес. Затова в България идват и ще продължават да идват бежанци, които търсят убежище, сигурност и шанс за нов живот без страх, омраза и насилие.

БХК неведнъж е огласявал проблемите на националната система за убежище – от отказания достъп на границата и насилствените отблъсквания до системното неглижиране от държавата на условията в бежанските центрове и нуждата от допълнителни гаранции при провеждане на производството за предоставяне на статут и закрила.

На днешния 20 юни, когато отбелязваме Световния ден на бежанеца, БХК апелира за внимание към обстоятелството, че вече цяло едно десетилетие бежанците - на които иначе нашата държава е дала статут и закрила - не могат да разчитат на минимална ориентация и подкрепа, за да имат шанс да изградят наново своя живот. И че - ако много от тях успяват да го постигнат, това постижение е резултат единствено на техния упорит труд, постоянната им борба с бюрокрацията и непрестанния им стремеж да станат наистина равноправни членове на нашето общество във всеки един смисъл.

За държавата и обществото й се съди по това не как се отнасят към богатите, силните и овластените, а към бедните, слабите и онеправданите. И в този смисъл както българското правителство, така и българското общество получаваме оценка „слаб“ и оставаме големи длъжници.