РУСИ СТАНЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

“Аз не съм предмет. Аз съм човек. Аз имам нужда от свободата си.” - Руси Станев 

След тежка загуба на близък човек през 2002 г. Руси Станев развива психично разстройство и попада в психиатрична болница. Със съдебно решение е отнета дееспособността му. Това означава, че е отнето правото му да действа сам – поставен е под ограничено запрещение. Впоследствие е откаран насила в Дома за възрастни с психични разстройства в с. Пастра, като в продължение на повече от осем години е принуден да живее във всекидневна изолация и унижение.

През 2005 г. Руси започва борба за отмяна на запрещението си и за напускане на институцията. Това го води веднъж в Районния съд в гр. Дупница и два пъти в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. БХК подпомогна Руси в битката му за отвоюване на неговите човешки права на всички етапи от съдебните производства. Благодарение на Руси и желанието му да търси справедливост през 2012 г. се стига до осъдително решение на Голямата камара на ЕСПЧ в Страсбург по делото Станев срещу България. Едно от особено важните заключения на съда е, че всеки човек, лишен от правоспособност, като е поставен под запрещение, трябва да има директен достъп до съдилищата, за да може да търси възстановяване на своята дееспособност. Лицата с психични увреждания, поставени под запрещение, са лишени от правото им на труд, собственост, здравна грижа, както и да управляват сами финансите си. На практика те нямат правото да взимат решения за собствения си живот. Тази роля е отреден на техен настойник. Ето защо делото „Руси Станев срещу България” е едно от най-важните решения в историята на ЕСПЧ за правата на хората с психични разстройства. То е голям успех в битката за защита на тази толкова обезправена група от обществото.

На 9 март 2017 г. Руси Станев почина на 61 години в гр. Русе. Макар и да не дочака окончателното решение по делото си за отмяна на запрещението му, примерът на Руси и непримиримостта му ще останат ярък пример в историята. Последвайте линка за повече подробности по кампанията "Затворете домовете за възрастни с увреждания". 

КАМПАНИЯТА “ПЕПЕРУДЕНИ ДЕЦА”  

Яна Колчагова е едно от така наречените “пеперудени деца”. Тя страда от булозна епидермолиза (ЕБ) - това е рядко генетично заболяване, което прави кожата й лесно ранима, крехка като крилце на пеперуда. Обичайните всекидневни дейности като ходене, хранене или игра водят до образуване на мехури и рани като от тежко изгаряне. Понякога липсата на кожа по тялото надхвърля 50%. В България страдащите от ЕБ са около сто души, много от тях деца.

През 2012 г. пациентската организация ДЕБРА България, Българският хелзинкски комитет и Центърът за защита правата в здравеопазването стартират кампания за равен достъп до здравеопазване за хората с ЕБ чрез включването й в списъка по Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравоосигурителна каса (НЗОК) заплаща напълно или частично лекарства, медицински изделия и диетични храни за специфични медицински случаи.

Болката на Яна и на други деца като нея може да бъде намалена, ако децата се превързват със специални незалепващи превръзки. От животоспасяващо значение са и антибиотичните кремове, които предпазват от инфекции. Средно месечната сума за лечение надхвърля 2000 лв и често е непосилна за семействата, които се борят с болестта. Единственият шанс е държавата да поема тези разходи и да ги подпомага.БХК не само разказа историята на малката Яна и нейните родители, но благодарение на кампанията и на подкрепата на над 16 хиляди души, подписали писмото до отговорните институции, на 15-ти февруари 2013 г. булозната епидермолиза беше включена в списъка с редки заболявания, чието домашно лечение НЗОК покрива, а от 1 юли 2014 г. касата започна да осигурява безплатни превръзки за страдащите от заболяването в рамките на определен месечен финансов лимит. 

Вижте още подробности за кампанията "Спасете пеперудените деца" тук.