На снимката: спално помещение в дома за възрастни с умствена изостаналост в с. Оборище, както го завариха изследователите на БХК през 2004 г. Описаното от Комитета против изтезанията напомня за този ужас.
Вчера, 4 ноември, Комитетът на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) публикува поредно свое публично изявление с шокиращи констатации за тежките нарушения и нечовешки битови условия и отношение в домовете за възрастни с психични разстройства в България.
В изявлението се констатира, че от 2017 г. насам държавата ни бездейства по отношение на констатираните тогава нарушения, като „голяма част от направените по-рано препоръки са неизпълнени или само частично изпълнени“. Нещо повече – КПИ посочва, че констатациите му за физическо малтретиране от страна на персонала на пациенти с психични разстройства и на хора, настанени в социални институции, и неподходящото – а в някои случаи и незаконно – използване на средства за обездвижване, са били омаловажени в отговорите на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика. Бездействията пък са оправдавани с бюджетни ограничения и липса на специалисти.
Удари на плесници и с тояга както от санитари, така и от пазач, Комитетът определя като „масова и устойчиво установена традиция в българските социални институции“, която се поддържа и през 2021 г.
Шокиращи са и констатациите за хигиената и грижата за настанените, като особено възмущение буди следния цитат от изявлението:
„[В] един от блоковете в Дома за социални грижи в град Баня за лица с умствена изостаналост домуващите лежаха без всякакво достойнство в мръсни спални помещения, върху ръждясали легла, някои направо върху полиетиленови калъфи без чаршафи или възглавници. При тях нямаше членове на персонала, които да ги успокояват, и те си говореха сами или крещяха, в помещението цареше отвратителна смрад на урина, а по хората, леглата им и всички повърхности наоколо лазеха множество мухи“.
Недостигът на персонал пък се определя като „траен“ и „плачевен“, че персоналът и ръководството на тези институции са „оставени да се борят ежедневно с напълно недостатъчни човешки ресурси, без подходящо финансиране и без каквото и да било внимание или подкрепа от българските власти“. Комитетът дори заключава, че настанените в тези институции хора са „фактически изоставени от държавата“.
КПИ констатира още, че процесът по деинституционализация – на закриване на големите домове и създаването на защитени жилища от семеен тип – е бутафорен, а изградените нови услуги са умалени домове, нямащи нищо общо със семейната среда, намират се на същите отдалечени места, където и домовете, настанени в тях са същите домуващи, а грижите за тях са поверени на същия персонал.
По отношение на психиатричните заведения Комитетът констатира продължаващите практики на физическо малтретиране на пациенти, че страдат от същата липса на персонал, както и социалните услуги, че при лечението се набляга изцяло на медикаментозната терапия, че пациентите са лишени от достъп до модерни психиатрични лечения, „пациентите са настанени в малки, общи спални помещения, които обикновено остават голи, без всякаква индивидуализация и възможности за лично пространство, с оскъдни лични вещи и без лични шкафчета, които да могат да се заключват“.
„Констатациите на КПИ са потресаващи, но не и изненадващи“, заяви Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет и директор на програмата за мониторинг и изследвания.
„Че властите имат намерение единствено да прикриват тежки нарушения, но не и да прекратят нечовешкото отношение над настанените в психиатрични институции хора, стана ясно още когато Петър Москов като министър на здравеопазването отказа да поднови споразумението с нашата организация за мониторинг над тези институции през 2015 г. От тогава до днес нито един следващ министър на здравеопазването и на социалната политика не е съдействал организацията ни да извърши независимо наблюдение на положението в тези институции“, заяви още Кънев.
