Търсещите закрила през 2021 г: арест вместо помощ и системни нарушения на правата на непридружените деца

Кампанията "Бежанците заслужават закрила, не затвор" стартира в началото на 2012 г. с цел да насочи общественото внимание към факта, че властите въдворяват потърсилите закрила в затворени полицейски институции, лишавайки ги от тяхното основно човешко право - правото на свобода. Общо 605 човека подписват писмото, което е пратено до Министерството на вътрешните работи, Дирекция "Миграция", Главна дирекция "Гранична полиция" и Държавната агенция за бежанците.

В отговор на поправки в Закона за убежището и бежанците, приети от Министерския съвет, които нарушават редица стандарти на международното и национално право по отношение на третирането на бежанци и мигранти, Българският хелзинкски комитет изрази позиция с остра критика и стартира кампания за гражданска петиция, която беше подкрепена и изпратена до правителството от близо 700 души.   ПОЗИЦИЯ на БХК относно приетия от МС законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците 15 ноември 2013   По повод приетия вчера (14.11.2013 г.) от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява своята категорична позиция, че така направените предложения са  изцяло в разрез с приетите общи и минимални европейски стандарти  за определяне на условията за приемане на кандидати за международна закрила по Директива 2013/33/ЕС и с установените общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила по Директива 2013/32/ЕС, а така също  нарушават редица други правни стандарти  на международното и национално законодателство по защита правата на човека. БХК повтаря своите  категорични възражения срещу създаването на режим на задържане на бежанците, търсещи закрила,  който по своя характер е напълно идентичен с режима, уреден в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) относно предприеманите мерки за административна принуда. Приравняването на уязвима категория, каквато представляват чужденците, търсещи закрила, към начина, по който са третирани в закона имигрантите с нередовен статут, които подлежат на депортиране от територията на страната, представлява  грубо нарушение на поетите от България задължения  за приемане и закрила на лица, които бягат за да се спасят от преследване и да защитят своя живот и лична сигурност. Предлаганият режим на ограничаване на свободата на придвижване на чужденците, търсещи закрила, чрез задържането им в центрове от затворен тип като общ принцип, а не като изключение - и обратното, настаняването им в центрове от отворен тип на принципа на изключението, е  в нарушение на стандартите , въведени в чл.7 и чл.8 от Директива 2013/33/ЕС относно приемането (преработена Директива 2003/9/ЕО) и на чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ). Освен това, предвидената възможност за служебен съдебен контрол едва след третия месец от задържането при възможност само за обжалване от страна на задържания непосредствено след настаняването в условията на липса на ефективна правна помощ, създават предпоставки за произволно лишаване от свобода в нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ. Предвиждат се също така ограничаване на свободата на придвижване в определени зони, мерки за неотклонение подобно на мерките в наказателните производства и отказ за своевременно издаване на регистрационни карти, чрез което се  нарушава правото на бежанците да използват правата си на здравно осигуряване, социално подпомагане и достъп до образование,  иначе признати и гарантирани от закона.  В допълнение,  предлаганата мярка за парична гаранция е недопустима , тъй като същата е дискриминационна поради създаването на възможност за различно третиране на търсещите международна закрила на основание различното им имуществено положение и социален статус. Паричната гаранция по принцип е мярка за неотклонение, прилагана по чл.61, ал.1 от НПК спрямо лица, обвинени в извършване на престъпление и приравняването на лица, търсещи признатото им от международното право закрила и убежище с обвиняеми в наказателен процес е в пълен разрез с всички международни и европейски стандарти по убежището и защита правата на човека.

Когато на 1-ви март се свързахме с колегите си от украинския град Харков, за да попитаме можем ли да помогнем някак на хората в Харков и на тях, получихме следния отговор (без редакция): „Героям слава! Many thanks for your letter. We , Kharkiv HUman Rights Protection Group , are ready to be a partner in this. But now our workers are mostly without internet access in the mertro or other bomb shelters .   I will discuss logistics  with my colleagues in Kyiv tomorrow and write you.   All the best“   „Слава на героите! Много благодарим за вашето писмо. Ние от Харковска група за защита правата на човека сме готови да партнираме за това. Но в момента сътрудниците ни са предимно без достъп до интернет, в метрото или други бомбоубежища. Ще обсъдя логистиката с колегите ни в Киев и ще ви пиша.   Всичко добро!“   Оттогава нямаме вести от тях . Харков е един от градовете в непосредствена близост до границата на Украйна с Русия, град, в който се водят ожесточени сражения почти от първия ден на руската инвазия. Надяваме се колегите ни да са добре и да съхранят както живота си, така и безкомпромисната вяра в правата на човека като универсален инструмент за постигане на по-добър свят.   За да им помогнем, БХК ще пренасочи всички дарения в идните месеци в тяхна полза.   Групата за защита на човешките права в Харков ( Kharkiv Human Rights Protection Group (KhPG) е една от най-старите и активни правозащитни организации в Украйна. Основана е в същата година като БХК - 1992 г., но функционира още от 1988 г. като доброволческа група под шапката на най-голямата организация за човешки права в Русия "Мемориал".