dsc8395_694x472_crop_and_resize_to_fit_478b24840a Приключила

23 причини

Имената на 23 жени, убити от мъже в България, бяха прожектирани върху сградата на Парламента в София вчера вечерта, в рамките на акцията “23 причини”. Акцията се случи в навечерието на 23 януари 2018 г., когато Председателят на Народното събрание организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция.

BHK_Zine_2020_cover1_694x472_crop_and_resize_to_fit_478b24840a Приключила

READI: Добри практики за интеграция на ромите в България

Проект „ Овластяване на роми за антидискриминация и интеграция: Укрепване на капацитета на регионално ниво в сферите на антидискриминационни механизми и разпространяване на добрите практики в сферата на интеграцията ” ( ‘READI ’) е проект на Българския хелзинкски комитет, сдружение „Ларго“ – Кюстендил, сдружение „Организация Дром“ – Видин и Ромска академия за култура и образование – Сливен. Проектът се изпълнява през 2018-2020 г. Неговата цел е да насочи усилията на националните и европейските институции към разрешаване на проблемите на ромите като демонстрира работещи подходи и модели за преодоляване на пречките пред интеграцията в сферата на  образованието ,  заетостта ,  жилищата  и  здравеопазването .  Проектът направи  анализ на практиката  на всички съдилища, разглеждащи дела по  Закона за защита от дискриминация , както и на Комисията за защита от дискриминация от влизането в сила закона през 2004 г. до края на 2017 г. Анализът е фокусиран върху дела, касаещи дискриминация въз основа на два от защитените признаци по закона - етническа принадлежност и раса. Може да изтеглите  текста на анализа оттук>> Юристи на БХК изготвиха  наръчник , който се занимава с правните аспекти на дискриминацията. Стремежът беше да е на достъпен език и да насърчи търсенето на защита със средствата на ЗЗДискр и да спомогне за ефективното прилагане на този цене инструмент за защита на правата на хората в България.  Вижте текста тук>> Паралелно с наръчника, ние заснехме  14 кратки видео-урока  по антидискриминация, които може да  гледате тук>> За да демонстрираме как интеграцията работи на практика и какви ползи носи на цялото общество, ние потърсихме  примери за добри практики  - работещи подходи и модели за преодоляване на същуствуващите пречки пред интеграцията на ромите в сферата на образованието, заетостта, жилищата и здравеопазването. Описахме ги в  доклад  и ги превърнахме в  документални видео-разкази .  Добрите истории, поместени в този сайт, показват какво става, когато ромите получат достъп до  интегрирано образование , когато местните власти отворят широко вратите за образователна интеграция и инвестират в ранно детско развитие ( "Чудото Тунджа" ) или когато малоимотни семейства получат подкрепа за достъп до земя и активи, с които да осигуряват доходи за семействата си ( "Заедно на чаша кафе" ).  И най-накрая, ние събрахме ученици от различни етноси от няколко столични училища и училища в Кюстендил в работилници по мобилна фотография. Там видяхме, че децата нямат предразсъдъци и граници. "Делението го правим ние, възрастните, и е повод за се замислим", сподели за преживяването по време на форумите водещата на курса, фотографката Вера Гоцева. Вижте във  видеото  как децата работиха заедно.  Накрая, подготвихме  петиция за образователна интеграция , с която призоваваме институциите за спешни действия за подобряване на качеството на образованието на ромските деца и интеграгията им в българските училища.  Вижтe я тук>>

Ubitaorg_694x472_crop_and_resize_to_fit_478b24840a Приключила

Ubita.org: Картографиране на убийствата на жени в България

Проектът „Картографиране на убийствата на жени в България“ на Български хелзинкски комитет идва в отговор на системното неглижиране от страна на властите на проблема с насилието над жени, най-крайната и необратима форма на което е убийството. Убийството на жена, поради факта, че е жена, се нарича фемицид. За разлика от полово неутралния термин убийство, фемицид адресира връзката между половата дискриминация и фаталното насилие над жени. Официалната статистика в България не съдържа данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени. Убийствата, като най-тежката форма на посегателство срещу личността, също не се документират и анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики. Липсата на данни и анализи спомага единствено за прикриване на мащабите на проблема, на факторите, които допринасят за неговата устойчивост и на начините за неговото премахване. Авторите на проекта споделят разбирането, че е невъзможно да се борим срещу “невидими” проблеми. За да изкореним насилието, трябва първо да го направим видимо. Какво искаме да постигнем? Да допринесем за систематичното и подробно документиране и оповестяване на случаите на убийства на жени и по-специално - на случаите, които могат да бъдат определени като фемицид Да подпомогнем идентифицирането и анализа на рисковите фактори, придружаващи случаите на убийства на жени Да подкрепим разработването на ефективни мерки, стратегии и законодателство, необходими за предотвратяване на убийствата на жени Да осигурим възможност за повторно използване и анализ на събраните по проекта данни Да възпоменем жените, жертви на убийства

DazakriemBHK2_694x472_crop_and_resize_to_fit_478b24840a Приключила

Да закрием БХК

Кампанията "Да закрием БХК" стартира на 25 май 2017 г. по повод 25-ата годишнина от основаването на Българския хелзинкски комитет и в отговор на най-яростните критици на организацията, които често призовават за нейното закриване. Партньорски организации по осъществяването и популяризирането на кампанията са  рекламна агенция Noble Graphics , Фондация "Светът на Мария" ,  Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ , Фондация GLAS ,   Форум за арабска култура ,  Sofia Queer Forum . Медийни партньори са БНТ , Дневник , Mediapool и Маргиналия .    За кампанията  Организациите за защита правата на човека  са изправени пред сериозни затруднения, по-мащабни от всякога. През последните години в Централна и Източна Европа наблюдаваме засилване на крайнодесните идеологии, обезценяване на човешките права, както и тенденция да се приемат мерки, ограничаващи дейността на правозащитните групи. Все повече организации се сблъскват с медийни атаки, тормоз и натиск да бъдат закрити. Освен че противоречат на някои от най-основните принципи на демокрацията и правовия ред, тези идеи показват и фундаментална липса на разбиране на приноса, който неправителственият сектор има при гарантиране на правата на всеки един гражданин. Посланието на кампанията “Да закрием БХК”  е отговор на най-яростните критици на организацията, които често призовават за нейното закриване и за забрана на дейността на неправителствения сектор въобще. Кампанията цели да провокира обществото да се замисли за важността от отстояването на човешките права, които често се приемат за даденост. Кампанията представя някои от най-значимите победи на Българския хелзинкски комитет (БХК) през последните 25 години, както и илюстрира как би изглеждала България без правозащитници. Една неправителствена организация съществува , за да изпълни мисията си. БХК ще се самозакрие - тогава, когато се постигне пълното зачитане на правата на човека в България. Кампанията “Да закрием БХК” призовава хората да подкрепят усилията в тази посока.  

DSCF6756-copy__Easy-Resize_694x472_crop_and_resize_to_fit_478b24840a Приключила

Паметни жени

По случай 8 март, Международния ден на жената, Български хелзинкски комитет (БХК) и  Българската асоциация на университетските жени  (БАУЖ) проведоха кампанията „Паметни жени“, чиято цел бе да отпразнува постиженията на великите жени в българската история. През целия месец март БХК и БАУЖ с подкрепата на партньорите от  Уикипедия България ,  Гьоте-институт България ,  Полски институт в София ,  Fine Acts  и  Tribal Worldwide България  организираха лекции и дискусии, филмови прожекции, редактон, както и артистична акция в градска среда. Превърнахме март в месец на жените, с цел да почетем постиженията на жени, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жени, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др. Въпреки огромната заслуга, която тези жени имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята. Това се пренася и в градската среда. В София няма нито един паметник, посветен на реална жена от историята ни, по официални данни на Общинския културен институт “Музей за история на София”. Освен това, според същите данни, по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на конкретни жени-исторически личности. С кампанията призовавахме Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настояхме за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност, през 2018 г. За великите жени от историята ни има място онлайн, в учебниците, в градската среда и навсякъде, където ще вдъхновят ново поколение от жени в науката, политиката, архитектурата, изкуството и всяка друга сфера. Нека всеки март празнуваме постиженията на българските паметни жени.     Паметниците на жени в София Проектът „Паметни жени“ започна с едно съвсем кратко писмо, адресирано до Столична община. В него попитахме колко са паметниците и мемориалните обекти на територията на града, както и колко от тях са посветени на жени – исторически личности. След почти три месеца получихме подробен отговор от Общинския културен институт към Столична община. В него те ни информираха, че общият брой на възпоменателните знаци (или мемориални обекти) на територията на общината е между 600 и 700. Отделно от тях има 140 военни паметника и 20 войнишки паметника, посветени на чуждестранни войски. От културния институт отбелязват, че не са им известни произведения на изкуството, посветени на конкретни жени, исторически личности. Прилагат и списък с паметните плочи, посветени на жени. Те са общо 38 на брой и в повечето случаи обозначават домовете на известни писателки и поетеси, художнички, актриси и общественички. Някои от тях са Гена Димитрова, Дора Габе, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, проф. Катя Захирева, Мими Балканска, Яна Язова и други. За повечето хора е изненадващо да научат, че в София няма паметници на конкретни жени от историята ни. Това вероятно е така, защото в градското пространство има женски образи, но те винаги са анонимни – жената като майка или като работничка. Винаги обаче лишена от име, от собствена история и от принос. Липсата на жени в учебниците по история и в градското пространство създават погрешното впечатление, че жените нямат принос за развитието на българското общество. Ако адресираме този дисбаланс заедно можем да вдъхновим цяло ново поколение от жени в науката, архитектурата, изкуството, литературата, както и във всяка друга сфера на обществения живот.

facebook_cover_text_694x472_crop_and_resize_to_fit_478b24840a Приключила

Срещу полицейското насилие в България

Никой не знае колко са жертвите на полицейско насилие в България В България не съществува държавен орган или институция, чиято дейност включва събиране и анализиране на информация за полицейското насилие. Това посочва докладът на БХК „Нормативни и практически предизвикателства за ефективното разследване на полицейско насилие“. С публикуването му на 31 януари 2017 г. БХК дава начало на информационната си кампания срещу полицейското насилие в България.