На 10 април Европейският парламент направи първата стъпка в приемането на законодателен пакет от реформи в областта на миграцията и убежището, т. нар. acquis communautaire или Пакта за миграция. Предстои окончателното им гласуване в Съвета на Европейския съюз, кето се планира до края на този месец.
Новите правила въвеждат споделен граничен контрол, процедури за предварителен скрининг, общи производства за преценка на заявления за убежище в съкратени срокове, квотно разпределение на лицата от граничните към останалите държави от ЕС, уеднаквяване на условията за прием, както и способи за бърза реакция и ангажиране на солидарни мерки при форсмажор и засилен миграционен натиск.
Между най-радикалните промени са начинът, по който ще се осъществява контрола върху външните граници на ЕС, както и замяната на Регламента Дъблин с нови правила и система за разпределение на търсещите убежище от граничните европейски държави към останалите държави от вътрешността на общността.
Споделеният контрол върху външните граници може и да се окаже положителна стъпка за България, ако действително успее да ограничи организираната престъпност, свързана с каналджийството и трафика на хора. Години наред в нашата държава тази престъпност бе напълно безконтролна и без никакво реално противодействие от страна на полицията, ДАНС или прокуратурата – при това, по причини, които не се изчерпват единствено с институционална дезорганизираност или некомпетентност. В резултат на това страната ни се „прослави“ като един от най-активните канали за нелегална миграция към Европа, а в цели региони на Югоизточна България каналджийството са наложи като основното средство за прехрана.
Проблемът е, че по този начин в България и в територията на ЕС влизаха и все още влизат предимно онези мигранти, които имат финансовата възможност да си позволят да платят все по-непосилната цена на този нелегален достъп и транзит към държавите на крайна дестинация от западната и северната част на континента.
„Досега на онези, които не разполагат с пари, се предлага възможността да се влеят в организираните престъпни групи и сами да станат каналджии или трафиканти, за да изплатят дълга си за влизането си в мечтаната Европа“, коментира адв. Илиана Савова, директорка на програмата за правна помощ на бежанци и мигранти в Българския хелзинкски комитет (БХК). „Бедните, честните и оневправданите биват бити и връщани обратно през границата, защото в настоящата ни действителност, ако не си платиш – нямаш право на достъп до сигурност и закрила“, допълва адв. Савова.
Втората радикална промяна, която ще засегне по-сериозно България, се отнася до замяната на Регламента Дъблин. Досега по силата на неговите правила България като държава с външна граница на ЕС имаше задължение да поеме отговорността за всички хора, търсещи убежище, за които се установи, че са влезли в ЕС през нашата граница и територия. Именно по силата на тази отговорност бяха, и са осъществявани обратните трансфери на лица, търсещи убежище от другите държави – членки на ЕС към България.
Тепърва предстои да се види дали и как ще проработят тези мерки, както и дали другите предлагани нови процедури и правила ще съумеят да гарантират достъп до закрила на хората, които действително се нуждаят от нея. БХК ще продължи внимателно да наблюдава процесите по достъп до територията и до процедура по предоставяне на убежище и закрила и да дава своето независимо мнение за тях и в контекста на новоприетия Пакт за убежище и миграция.
„Това, което още на този етап предизвиква особен интерес у мен е обстоятелството, че измежду най-гласовитите противници на Пакта за убежище и миграция, включително в България, са представителите на крайнодесните и проруски политически формирования, чиято идеологическа платформа започва и свършва единствено с антимигрантски и антиевропейски позиции и реторика“, коментира адв. Савова.
„От тяхна гледна точка би трябвало да е обратното – да приветстват засиления граничен контрол, както и отпадането на отговорността на България да приема обратно на своя територия преминалите през нея търсещи убежище лица. През изминалото десетилетие голяма част от техните критики към ЕС бяха именно по тези въпроси. Затова сега, когато ЕС пристъпва към реалното въвеждане на мерки в тази насока, е изненадващо точно крайнодесните, антимигрантски партии да възразяват срещу тях.
Едно от възможните обяснения е, че тези политически формирования биха загубили едно от най-мощните си средства за антиевропейска пропаганда. Другото е, че имат интерес каналджийството и трафика на хора да продължат да действат както досега“, заявява още адв. Савова.
Приключила В навечерието на Световния ден на бежанците, 20-ти юни, Българският хелзинкски комитет и Мулти култи колектив се обединиха за кампанията #ЗапознайСе с бежанците. Кампанията е в отговор на пика от близо 10 хил. бежанци в България през 2013 и 2014 г., който беше придружен и от нарастваща ксенофобия, расизъм, реч на омразата и ръст на расово обусловените случаи на насилие сред българското общество. Цел на кампанията бе да информира и да развенчае разпространените митове и заблуди по за хората, търсещи закрила в България, чрез разказите на хората, които са се докоснали до тях лично. Вярваме, че фактите и информираността са най-добрите инструменти срещу манипулацията и словото на омразата. Послания и призиви на кампанията Какво е „Запознай се с бежанците”? В последно време за бежанците се говори само в цифри – разбираме, че в България има еди-колко-си-бежанци, които струват на държавата и данъкоплатците еди-колко-си-лева. И забравяме, че те са хора. Те имат лица и свои собствени истории. Те обичат, страхуват се, имат планове за бъдещето или пък свой собствен бизнес. Време е да се запознаем с тях. Да проумеем, че не са тук по икономически причини. Да видим себе си и страната, в която живеем, през техните очи. Кампанията „Запознай се с бежанците” има за цел да повиши информираността на обществото относно бежанците в България. Заставайки зад нея, БХК и Мулти култи колектив се надяваме да насърчим толерантност, разбиране и приемане. Представяйки бежанците отвъд клишето на нуждаещите се от помощ, се надяваме да напомним, че като всеки човек и те имат умения, професии и страст: сред тях има лекари, земеделци, учители, активисти, писатели, музиканти. Да противопоставим на предразсъдъците самите истории на бежанците. Информация за различните видове статут Статут на бежанец Статут на бежанец съгласно чл. 1А от Женевската конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. и чл. 8 от Закона за бежището и бежанците се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към обществена група или поради своето политическо мнение или убеждение и който поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се завърне в нея. Чужденец с предоставен статут на бежанец придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на: правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии; да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство; да бъде военнослужещ; други ограничения, изрично предвидени със закон. 31 % от хората, получили статут между 1993 г. и април 2014 г., са получили статут на бежанец. Хуманитарен статут Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , както и при тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. От 1993 г. до април 2014 г. 69 % от положителните решения за предоставяне на статут от ДАБ са за предоставяне именно на хуманитарен статут. 62% от получилите статут между 01.2013 г. и 04.2014 г. са получили хуманитарен статут. Има ли успешни истории на бежанци в България? Има, разбира се и това само доказва, че интеграцията не е невъзможна мисия. Кампанията предвижда редица интервюта и статии, посветени на живота на бежанците в България, които ще бъдат публикувани в медиите-партньори на инициативата в седмицата преди 20-ти юни и малко след това. Освен във водещите български вестници и онлайн издания, историите ще бъдат публикувани и на уебсайта на БХК и Мулти култи, както и в социалните мрежи. Помагал ли си на бежанци? Кампанията ще бъде подкрепена и от доброволци и дарители, които ще разкажат за опита си по време на инициативи, свързани с бежанците. Това е необходима стъпка, тъй като общественото пространство е залято от негативно отношение спрямо бежанците до такава степен, че добрите инициативи сякаш не съществуват. А това не е така - неформалната група „Приятели на бежанците”, която спечели голямата награда „Човек на годината” на БХК през 2013 г., е само едно от доказателствата, че много хора са съпричастни и искат да помогнат. Ако ти си един от тях, заповядай на 21-ви юни (събота) пред народен театър „Иван Вазов” от 15:00 до 19:00 ч., където ще те чакаме заедно с фотограф, за да чуем и заснемем твоята история. Включвайки се в кампанията, ще помогнеш да вдъхновим повече хора за доброволчеството и дарителството. Историите и лицата на всички доброволци ще бъдат публикувани на уебсайта на БХК, както и в социалните мрежи на БХК и Мулти Култи. Разгледай и сподели снимки от албума с доброволчески и дарителски истории! Искаш да се включиш в кампанията? Ела пред Народен театър „Иван Вазов” на 21-ви юни (събота) 2014 г. от 15:00 до 19:00 ч., за да направиш дарение за бежанците. Най-необходими в момента са: Кухненска посуда (чинии, чаши, прибори, тави, тенджери, тигани, купи); Запазени бебешки и детски пролетни или летни дрешки и обувчици; Детски играчки. Подкрепи кампанията и като разкажеш личната си история - какво научи за бежанците и за себе си от досега си с тях. Ела на посоченото място и ще те снимаме и помолим да разкажеш историята си. В случай че нямаш възможност, можеш да се снимаш и да ни изпратиш текст от няколко изречения, в които да ни разкажеш повече за опита си като доброволец - може би, докато си помагал, си се запознал с интересни хора и си намерил нови приятели, които са те научили на ново умение. Също така, можеш да се включиш, като споделиш историите и развенчаните митове относно бежанците, които публикуваме в медиите, както и на нашата интернет страница и в социалните ни профили. Ако имаш друга идея как да подкрепиш „Запознай се с бежанците”, ще се радваме да се свържеш с нас. Kак още да помогнеш? Можеш да помогнеш на бежанците и по редица други начини, например: Подпиши петицията Europe Act Now в подкрепа на сирийските бежанци тук (приключена) . Участвай като доброволец в съвместния проект на организациите Си Ви Ес - България и Каритас София, като подпомогнеш работата на преподавател в Интеграционния център за бежанци (за повече информация виж тук (приключена) . Подпиши петицията срещу промените в Закона за убежището и бежанците тук (приключена) . Дари бебешки дрехи или посуда в офиса на Съвет на жените бежанки в България всеки четвъртък (за повече информация виж тук (приключена) .
Приключила Кампанията "Бежанците заслужават закрила, не затвор" стартира в началото на 2012 г. с цел да насочи общественото внимание към факта, че властите въдворяват потърсилите закрила в затворени полицейски институции, лишавайки ги от тяхното основно човешко право - правото на свобода. Общо 605 човека подписват писмото, което е пратено до Министерството на вътрешните работи, Дирекция "Миграция", Главна дирекция "Гранична полиция" и Държавната агенция за бежанците.
Приключила В отговор на поправки в Закона за убежището и бежанците, приети от Министерския съвет, които нарушават редица стандарти на международното и национално право по отношение на третирането на бежанци и мигранти, Българският хелзинкски комитет изрази позиция с остра критика и стартира кампания за гражданска петиция, която беше подкрепена и изпратена до правителството от близо 700 души. ПОЗИЦИЯ на БХК относно приетия от МС законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците 15 ноември 2013 По повод приетия вчера (14.11.2013 г.) от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява своята категорична позиция, че така направените предложения са изцяло в разрез с приетите общи и минимални европейски стандарти за определяне на условията за приемане на кандидати за международна закрила по Директива 2013/33/ЕС и с установените общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила по Директива 2013/32/ЕС, а така също нарушават редица други правни стандарти на международното и национално законодателство по защита правата на човека. БХК повтаря своите категорични възражения срещу създаването на режим на задържане на бежанците, търсещи закрила, който по своя характер е напълно идентичен с режима, уреден в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) относно предприеманите мерки за административна принуда. Приравняването на уязвима категория, каквато представляват чужденците, търсещи закрила, към начина, по който са третирани в закона имигрантите с нередовен статут, които подлежат на депортиране от територията на страната, представлява грубо нарушение на поетите от България задължения за приемане и закрила на лица, които бягат за да се спасят от преследване и да защитят своя живот и лична сигурност. Предлаганият режим на ограничаване на свободата на придвижване на чужденците, търсещи закрила, чрез задържането им в центрове от затворен тип като общ принцип, а не като изключение - и обратното, настаняването им в центрове от отворен тип на принципа на изключението, е в нарушение на стандартите , въведени в чл.7 и чл.8 от Директива 2013/33/ЕС относно приемането (преработена Директива 2003/9/ЕО) и на чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ). Освен това, предвидената възможност за служебен съдебен контрол едва след третия месец от задържането при възможност само за обжалване от страна на задържания непосредствено след настаняването в условията на липса на ефективна правна помощ, създават предпоставки за произволно лишаване от свобода в нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ. Предвиждат се също така ограничаване на свободата на придвижване в определени зони, мерки за неотклонение подобно на мерките в наказателните производства и отказ за своевременно издаване на регистрационни карти, чрез което се нарушава правото на бежанците да използват правата си на здравно осигуряване, социално подпомагане и достъп до образование, иначе признати и гарантирани от закона. В допълнение, предлаганата мярка за парична гаранция е недопустима , тъй като същата е дискриминационна поради създаването на възможност за различно третиране на търсещите международна закрила на основание различното им имуществено положение и социален статус. Паричната гаранция по принцип е мярка за неотклонение, прилагана по чл.61, ал.1 от НПК спрямо лица, обвинени в извършване на престъпление и приравняването на лица, търсещи признатото им от международното право закрила и убежище с обвиняеми в наказателен процес е в пълен разрез с всички международни и европейски стандарти по убежището и защита правата на човека.
