Позиция: Българската деинституционализация не е завършила

БХК подкрепя позицията, че деинституционализацията на децата в България не е приключила и реформата за завръщането им в общeството трябва да продължи.

Резултати от национално изследване на процеса на деинституционализация в България, проведено в периода 2020-2021, бяха представени през м. април 2022 г. на членовете на Коалиция „Детство 2025“[1], сред които е и Българският хелзинкски комитет. Автор на изследването е екип на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца (НХЦ) към Нов български университет.

Обобщението на резултатите от изследването е категорично: за хората, за които ДИ представлява програма за реализирането на набор от резултати по планирани проекти, тя е успешна и завършена, въпреки че проектите, свързани със закриването на Домовете за медико-социални грижи за деца, и развитието на приемната грижа, не са приключили все още през 2022 г. Техният успешен край се възприема само като въпрос на време и се смята за свършен факт. Но за хората, за които гарантирането на човешките права на децата (включително осигуряването на възможности за пълноценно развитие и закрилата от насилие), родителите и специалистите  са рамката, през която се оценява ДИ, тя е провал. 

В изводите на НХЦ се посочва, че тезата за успешно приключилата ДИ изглежда по-аргументирана: видими са празните институции, новопостроените услуги и хората в тях. Доказателствата за тезата на критичната група не са достатъчно видими: те се намират в свидетелства на участници в ДИ, в историите на децата и родителите, в маркерите за психични проблеми. Двете полярни оценки не помагат за това диалогът между правителства, специалисти, донори, чужди експерти и потребители да е ефективен. Затова изследователският екип прави усилие да се анализират постиженията като отчита всички гледни точки.

В писмо до министъра на труда и социалната политика НХЦ представя основни данни от националното си изследване, проведено през 2020-2021 г., като аргументира защо деинституционализацията на децата в България не е приключила и защо  реформата трябва да продължи отделно от други социални политики за деца и семейства, включително от политиката за Европейската гаранция за детето в България.

В писмото се посочва, че националната политика по деинституционализация на детската грижа в България е стратегически планирана да приключи през 2025 г., но още през 2019 г. на различни събития започнаха да се чуват политически гласове обявяващи я за успешно завършена предсрочно. Тази последователна позиция на българските правителства получи отново потвърждение чрез решението на настоящото управление на страната да не се актуализира Плана за изпълнение на Националната стратегия за деинституционализация на грижа за деца след 2021 г., което de facto означава, че специален политически фокус върху тази реформа вече няма да има.“

Липсата на конкретна рамка и политически ангажименти за разрешаването на проблемите би означавало демонстративно игнориране на съществуването им в името на това ДИ да бъде обявена за успешно завършила предсрочно. Опитите за такова игнориране провокират критиката към ДИ и в момента, но през 2025 г. вече ще представляват солидни аргументи за обявяването ѝ за окончателно провалила се политика, отвъд просто закриването на домовете. Най-адекватната и естествена възможност за такава конкретна рамка е актуализирането на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“. Такава актуализация несъмнено е необходима, както е посочено и в последния мониторинг на напредъка по реформата (ПЕРГ, 2021).

Планът за действие следва да бъде актуализиран и да препраща към останалите секторни политики, които в момента се планират стратегически: пилотното въвеждане на Европейската гаранция за детето в България 2022-2030, Националната стратегия за борба с бедността и насърчаване на социалното включване 2021-2030 и  Национална стратегия за приобщаване и участие на ромите 2021-2030. Тези политики на свой ред следва да бъдат съобразени с актуалната картина за реформата на детска грижа в България и да отчитат какво може и трябва тя да постигне преди своя финал през 2025 г.

БХК подкрепя позицията на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца и се присъединява към настояването за актуализиране на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за деинституционализация на грижата за деца. Актуализираният план ще предвижда цялостна оценка на ефекта от българската деинституционализация в края на изпълнението на Националната стратегия през 2025 г., така че реформата в детската грижа да премине плавно и устойчиво в нов етап, свързан пряко с Европейската гаранция за детето. 

Резюмето на данните от изследването са достъпни  тук.

Позицията на НХЦ, НБУ, изразена в писмото до министъра на труда и социалната политика е достъпна тук.

------------------------------------

[1] Коалиция „Детство 2025” e неформална коалиция от 16 граждански организации и мрежи, както и индивидуални членове, активно работещи с деца и семейства в страната, обединени в подкрепа на една от най-сериозните реформи в политиката за децата, които Правителство на България стартира през 2010 г., приемайки Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и План за нейното изпълнение.