Нов доклад разкрива псевдонаучния характер на голяма част от съдържанието в ковид инфодемията от 2020 – 2022 г. в България. Публикацията е посветена на това как в медиите, включително и в социалните медии, са отразени самата пандемия и ответните мерки, политики и практики, въведени от държавни институции.
Изследването, достъпно онлайн, е озаглавено „Не е дори невярно. Медийна независимост и право на информация по време на ковид пандемията“ и е публикувано от Българския хелзинкски комитет. Авторката, д-р Димитрина Петрова, е сред основателите на Българския хелзинкски комитет и ръководи фондация БОЛД (Българска общност за либерална демокрация).
Към днешна дата България e на второ място в света по ковид-смъртност на милион население, след Перу, и на първо място в света по показателя „надвишена смъртност“. По време на пандемията бяха нарушени правата на стотици хиляди български граждани. Ваксинационният план, приет през декември 2020 г., бе в грубо нарушение на правото на живот, правото на здраве и правото на недискриминация на хората, които имаха най-висок риск от смърт или тежко протичане на болестта, ако се заразят с новия коронавирус.
В периода от януари до юли 2021 г., над 10 000 души, в огромната си част хора на възраст над 65 г. или с определени хронични заболявания, починаха от КОВИД-19. Това бяха предотвратими смъртни случаи, причинени от факта, че правителството на Борисов не беше приоритизирало за ваксинация хората от тези най-рискови групи.
Новото изследване показва, че през цялото време от началото на пандемията ограничеността на медийната свобода е оказала пряко отрицателно въздействие върху качеството на медиите, включително влошаване на професионалните журналистически стандарти. Основните професионални медии не функционираха като независим източник на информация. Макар и с важни изключения, повечето представяха политиките и действията на правителството в благоприятна светлина. В резултат на медийното отразяване възприятието на българите за това как се справя България с ковид-кризата беше в плачевен контраст с обективните данни.
Ключов извод на изследването е, че като цяло медиите в България не успяха да дадат адекватен отпор на инфодемията. Нещо повече, чрез изобилието от непроверени, неотговарящи на добрите журналистически практики материали, те допринесоха за пораженията върху обществените нагласи, наравно с интернет сайтове за фалшиви новини и социалните медии. Ромите, хората в затворени институции и хората с увреждания, които от десетилетия са жертви на системна стигматизация, дискриминация и реч на омраза, бяха далеч от вниманието на медиите.
Изследването е подготвено в рамките на проект на Българския хелзинкски комитет в сътрудничество с Фондация БОЛД и независимата медия „Маргиналия“. Публикацията е осъществена с частична финансова подкрепа на Черноморски тръст.