Всеки трети задържан от българската полиция е бил малтретиран, показва ново международно изследване

Нови данни от сравнително изследване в пет държави, членки на Европейския съюз, показва, че всеки трети лишен от свобода, който преди това е задържан в полицията, се оплаква от физическо малтретиране или по време на задържането, или вътре в полицейското управление.

Продължилото две години изследване е проведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния. Проектът е насочен към разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право.

В рамките на проекта в четирите държави членки бяха осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане.

В България бяха интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Сред тях в извадката със значителни дялове попаднаха представители на основните етнически малцинства, чужденци, жени и непълнолетни.

Голяма част от лишените от свобода, интервюирани в изследването, са жертва на грубо посегателство върху техните човешки права, както и на пряка дискриминация. Този проблем е отчетен като системен при ромите, които много по-често са жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност.

„Става дума за широко разпространени практики в голяма част от българските полицейски управления, която остава ненаказана“, коментира д-р Красимир Кънев, ръководител на изследователския проект за България. „Това ново изследване само потвърждава наблюденията на голям брой местни и международни наблюдатели на правата на човека в България, които от години изразяват своята загриженост в тази връзка“, допълва той.

Сериозен е проблемът и с непряката дискриминация, която е налице при еднакво третиране на групи, които са в по-уязвимо положение от други. Изследването разкрива несъразмерно неблагоприятни последици от прилагането на общи разпоредби, политики или мерки върху различни уязвими групи в наказателното производство. Такъв е случаят например с:

• достъпа до качествена адвокатска защита в досъдебното производство, от липсата на каквато са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните;
• неравния достъп до медицински преглед след полицейското задържане, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и ромите;
• липсата на превод или некачествения превод по време на полицейското задържане и на досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно преди всичко чужденците, но и някои представители на етническите малцинства;
• разликите в сроковете на задържане под стража в досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и непълнолетните;
• разликите в материалните условия на задържането в следствените арести, от което са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.

Наред с неравенството в третирането, българската система на наказателно правосъдие допуска и сериозни нарушения на правата на човека, от което страдат всички. Такъв е случаят с големия брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатската защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.

Целият доклад от изследването е достъпен на сайта на БХК тук. Вижте и инфографика с акценти от данните в доклада тук.