БХК: В изборната за България 2021 година правата на човека не бяха приоритет

Българският хелзинкски комитет представи годишния си доклад за правата на човека в България през 2021 г. Важна роля в сферата на правата на човека играе пандемията от COVID-19 и подходите за преодоляването ѝ, избрани от управлявалите в този период две редовни и две служебни правителства. Отвъд противоепидемчните мерки, тревога буди продължаващата от години ескалация на несанкционирана реч на омразата, която през 2021 г. прерасна в поредица атаки към ЛГБТИ-хора. Излезлите през годината решения на ЕСПЧ по дела срещу реч на омразата, използвана от политик в рамките на активната му политическа дейност, дават надежда за промяна в тези тенденции.

Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Сътрудничеството с местните организации за защита на правата на човека и през 2021 г. продължи да бъде на ниско ниво.

Ваксинационният процес срещу COVID-19 в България и правата на човека

2021 г. в световен мащаб беше белязана от усилието за ваксиниране на възможно най-голям дял от населението срещу SARS-CoV-2, с цел овладяване на пандемията от COVID-19. На фона на постигнатите в ЕС над 75% ваксинационно покритие на пълнолетното население към края на годината, България видимо се провали в това усилие.

В резултат от дискриминационно структурирания Национален план за ваксинация срещу COVID-19 и лошите практики при изпълнението му, до края на 2021 г. със завършен ваксинационен цикъл срещу COVID-19 са едва 35% от българите на възраст над 60 години. Това доведе до жалба срещу страната, заведена в Европейския комитет по социални права, заради нарушение на чл. 11, § 2 и 3 от Европейската социална харта. Комуникацията по темата беше наситена с фалшиви новини и дезинформация, включително по въпроса какво означава дискриминация в контекста на мерките за повишаване на ваксинационното покритие.

Правата на децата в контекста на пандемията

По данни на ЮНЕСКО у нас училищата са били напълно или частично затворени в продължение на 47 седмици в периода от началото на пандемията до края на декември 2021 г. В тези периоди са ограничавани и възможностите на децата за дейности извън училище, като спорт, изкуства, дори терапевтични и рехабилитационни дейности за деца със специални потребности. Нито една друга сфера от обществения живот не е работила в такъв режим на остри рестрикции за същия период. През есента на учебната 2021/2022 година училищата бяха единствените публични институции в страната, които останаха недостъпни дори за хора със зелен сертификат. Този подход за овладяване на епидемичните пикове причини на децата ненужно страдание, наруши правото им на личен живот, ограничи достъпа на много от тях до образование, а други изложи на повишен риск от насилие.

Права на ЛГБТИ хората

През 2021 г. продължи регресът в положението на ЛГБТИ хората в България. Първият ЛГБТИ общностен център в страната – „Рейнбоу Хъб“ и друго отворено към общността пространство – „Дъ Степс“, станаха мишени на заплахи и вандализъм, а в единия случай – на нападение над служител. Общността стана мишена и на редица дискриминационни послания в рамките на предизборните кампании през годината, които останаха несанкционирани. КС се произнесе, че в българската конституция понятието „пол“ има само биологичен смисъл. По-късно през годината Съдът на ЕС задължи България да издаде документи за самоличност на дете на родители от един и същ пол.

Полицейското насилие по време на полицейско задържане

През 2021 г. БХК проведе представително изследване сред 1010 лишени от свобода за условията на тяхното полицейско задържане и досъдебно производство. 1/3 от анкетираните съобщиха, че са били физически малтретирани по време на задържането си или вътре в полицейското управление. Част от тях съобщиха за изтезания с използване на електрически ток. В голяма част от случаите това става по време на т.нар. "разузнавателни беседи", които масово се провеждат без участие на адвокат. Достъпът на задържаните до независима медицинска експертиза след задържането също е неадекватен. Изследването не разкри никаква позитивна динамика в сравнение с подобни изследвания, провеждани през 2015 и 2017 г.

Други акценти в правата на човека в България през 2021 г.:

Трима министри на правосъдието поискаха оставката на главния прокурор и дисциплинарно производство срещу него.
Инспекторатът към ВСС продължава да е незаконен, след като втора поредна година Народното събрание не намери време да избере нов главен инспектор.
Комитетът на министрите към Съвета на Европа отправи остри критики към България за липсата на мерки срещу полицейското насилие.
Само с една кметска заповед 428 лица са останали, освен без дом, също и със заличен постоянен адрес. За тях това е пречка да се снабдят и с лична карта. Без достъп до документи за самоличност заради липса на постоянен адрес у нас са между 130 000 и 250 000 души.
България зае 112-о място в класацията на репортери без граници за медийна свобода. По този показател страната ни се намира между Бразилия и Индонезия.
СГС осъди за обида и клевета журналист и медия, разпространили напълно вярна информация относно съдия – кандидат да оглави СГС. Делото притежава всички характеристики на SLAPP ( стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността) и е един от най-ярките случаи от поредица такива дела, водени у нас.
ЕСПЧ осъди България заради отказ на българските съдилища да санкционират Волен Сидеров за неговите политически изявления, публикации и книги, съдържащи реч на омраза срещу роми и евреи.
ВАС осъди Красимир Каракачанов заради репликата му „циганите станаха изключително нагли“. Едва половин година по-рано ВАС окончателно потвърди отказа на КЗД да установи дискриминационния характер на същите изявления по оплаквания на друг жалбоподател.
По време на кандидат-президентската кампания Румен Радев потвърди позицията си против допускането на бежанци на територията на България, за да упражнят правото си на убежище.
Непридружените деца на възраст под 14 години, независимо от възрастта им, бяха поставяни под карантина в самостоятелна изолация в заключени стаи за целия карантинен период.
От януари до септември 2021 г. 24-те най-влиятелни медии в България са публикували 577 материала, в които основни действащи лица са лекари- политици, активно разпространяващи дезинформация за COVID-19.
България се провали в задължението си да защитава правото на живот и правото на здраве на своите граждани – прекомерната смъртност нарасна с 88,2% към ноември 2021 г. спрямо усреднената смъртност от 2016 до 2019 г.
Продължава да не се събира официална информация за случаите на фемицид. Медийните данни сочат, че най-малко 22 жени са загинали при насилие, основано на пола, през 2021 г.
Броят на досъдебните производства за защита от домашно насилие е три пъти по-висок, спрямо съотносим период преди пандемията.
Майчината смъртност у нас е над средната в ЕС и се отчита некоректно – това установи мащабен доклад, поръчан от НЗОК след поредица сигнали на БХК.
Съгласно нов доклад на Комитета против изтезанията на Съвета на Европа, плесниците и боят с тояга са устойчиво установена практика за контрол над настанените в българските психиатрични институции.
През 2021 г. няма нито една закрита социална институция за пълнолетни лица с ментални проблеми.
Към края на 2021 г. в институции продължават да живеят 215 деца в ранна възраст, повечето от тях – с увреждания.
Между 35% и 40% от децата в България живеят в „джобовете на бедността“, като за ромските деца процентът е почти два пъти по-висок.
1 от 3 деца е било жертва на насилие, най-често „у дома“.
Въпреки огромния брой атаки и реч на омраза срещу ЛГБТИ хора, до началото на 2022г. не бяха внесени законодателни промени за въвеждане в НК на квалифициращи състави за такива дискриминационни престъпления.

Целия доклад можете да намерите на сайта на организацията:

https://www.bghelsinki.org/bg/reports/pravata-na-choveka-v-bylgarija-prez-2021